Обсъжда се удължаване на настоящата ОСП с една година

Възможността настоящата Обща селскостопанска политика да бъде продължена с още една година набира подкрепа в Брюксел. Идеята е за 2028 г. да се осигури преходен режим, който да позволи плащанията към фермерите да продължат по действащите правила, ако новата рамка не бъде подготвена навреме.

Четете още: Copa-Cogeca: ОСП губи своя „общ“ характер

На първо място, това, което много държави членки искат, е да се осигури безпроблемно финансиране за 2028 годината на подпомагане и второ, ако е необходимо, да се изплащат субсидиите на земеделските производители въз основа на това, което е в сила през текущия програмен период, съобщава agronews.gr. 

Основни пречки: бюджетът на ЕС

Особено тревожно е, че все още има много отворени въпроси, най-вече бюджетът на ЕС. Държавите членки продължават да не са съгласни не само относно общия размер на бюджета, но и относно това как наличните ресурси ще бъдат разпределени между различните политики. Според последния анализ на Европейския парламент преди Европейския съвет на 15-16 октомври, основните разделителни линии остават между нетните донори и нетните бенефициенти на бюджета на ЕС.

Германският канцлер Фридрих Мерц дори говори открито за възможността преговорите по МФР за периода 2028-2034 г. да се провалят. Германската позиция е, че предложеният бюджет трябва да бъде намален със стотици милиарди евро. Тази позиция се подкрепя и от Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция.

Шестте държави представляват около 40% от приходите в бюджета на ЕС. На 3 октомври 17 държави членки, включително и България, изпратиха писмо до ирландското председателство с искане финансирането на ОСП и политиката на сближаване да бъде запазено в следващата МФР.

Те подчертават, че двете политики вече са изправени пред реално намаление на покупателната способност с предложението на Комисията и че не бива да се приема по-нататъшно намаление.

Преходният режим като решение

Ако европейските власти нямат време да завършат законодателството и националните планове навреме, следва да има институционална възможност за създаване на преходен/временен режим за 2028 г., така че плащанията да могат да продължат и да не остане „празнина“ между ОСП за периода 2023–2027 г. и новата ОСП.

Това се случи и при предишния преход, като ЕС прие специален преходен регламент за 2021–2022 г., тъй като новата ОСП не беше готова да започне през 2021 г. 

Преговорите по европейския бюджет и регламентите продължават, а едногодишният преход засега е само възможност за осигуряване на непрекъснатост на плащанията. 

За какво настоява България

На заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел на 28 септември министърът на земеделието Пламен Абровски постави няколко конкретни искания. България настоява за специална интервенция за маслодайната роза, за запазване на възможността за преходна национална помощ и за доброволно прилагане на намаленията и тавана на директните плащания. Страната иска също държавите членки сами да определят праговете за намаление според структурата на стопанствата и да могат да приспадат разходите за заплати и осигуровки. 

Сред другите заявени приоритети са повече възможности за инвестиции в напояване и хидромелиорации, гъвкави механизми за реакция при кризи и гарантирано финансиране за съветническите услуги и иновациите в земеделието. България подкрепя и запазването на правило N+3 за усвояване на средствата, което би дало повече време за изпълнение на инвестиционните мерки.
 

Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4act.agri.bg