Инж. Николай Пелтеков е изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ АД от началото на 2023 година. През 2022 г. той стана генерален директор на панагюрската минна компания, след като три години преди това беше директор „Ремонтни дейности“. Постъпва в предприятието преди 25 години, като професионалното му развитие започва от механошлосер и механик и минава през всички стъпала на йерархията. Става началник на участък в рудник „Асарел“. След това ръководи цех „Ремонт Обогатителна фабрика“, направление „Ремонти“ и отдел „Инженеринг на ремонта“. Завършил е специалността „Комплексна механизация и поточни линии“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Инж. Пелтеков, Вие сте започнали от механошлосер в „Асарел“ и сте изминали цялата стълбица до изпълнителен директор на дружеството. Кое надделява – удовлетвореност от постигнатото, или огромната отговорност да управлявате най-голямата минна компания за открит добив у нас?
Не може да се каже дали удовлетворението, или отговорността надделяват. Гордея се с това, което съм постигнал през всички тези години заедно с колегите от екипа на „Асарел“. А това да бъда избран за изпълнителен директор, е не само оценка, но също отговорност и предизвикателство за мен да следвам успешния пример на предходните ни ръководители.
Кой е проектът, в който сте участвали, който е оставил най-голяма следа у Вас, за тези близо 26 години, откакто сте в „Асарел“?
Първата Циклично-поточна технологична линия на компанията, която беше и първата в българския рудодобив. Този начин за извозване на минна откривка тогава беше абсолютна новост в нашия сектор, а екологичният и икономическият ефект наистина са сериозни. Участвал съм във всички етапи – от проекта, през реализацията, до експлоатацията и ръководството на екипа на съоръжението. Говорим за периода от есента на 1998 г. до лятото на 2006 г., когато се срещнах с хора, на чиято работоспособност и до днес се възхищавам. Този проект си остана „детската ми любов“ в професионалната сфера може би защото беше първият ми голям проект. След това по същия начин гледах и на втората, и на третата Циклично-поточна технологична линия, които внедрихме в рудник „Асарел“. Благодарение на тях постигнахме значимо намаляване на въглеродния отпечатък в години, когато ние имахме дългосрочната визия за такова развитие, макар че темата не беше толкова силно във фокуса на общественото внимание, както е сега. Но когато говорим за ЦПТ, както ние ги наричаме, това не означава, че при останалите проекти, в които съм участвал – включително в модернизацията на фабриката, не съм влагал всичко от себе си и че не помня детайлно всички проекти, по които съм работил.
Споменахте за модернизацията на обогатителната фабрика, която тече в момента. Колко важна е тази инвестиция за развитието на компанията?
Всяка инвестиция, включително и тази, възприемаме като много важна за устойчивото ни развитие. И от всяка инвестиция очакваме да постигне заложените параметри и ефекта, който сме планирали. Усилията ни са насочени към това да оптимизираме максимално технологичните си резултати и чрез експертната автоматизирана система да подобрим рудоподготовката. „Асарел“ затова е успявал през годините – защото инвестира в иновативни, енергоефективни и природощадящи производства, машини и процеси. Следваме тази визия.
Как Вие гледате на устойчивото развитие, което е много ясно застъпено във всички дейности на „Асарел“?
Устойчивото развитие е единство на икономическата ефективност, екологичната грижа и социалната отговорност, с което допринасяме за благосъстоянието на обществото. За мен това означава правилни инвестиции в развитието на хората и технологиите, или иначе казано – инвестиции с мисъл за бъдещето.
Рядко виждаме такава тясна връзка между местна общност и компания, както между „Асарел“ и Панагюрище. Тъй като сте роден в града и сте прекарали цялата си кариера в добивното предприятие, сте точният човек, който може да каже от двете страни кое прави тези отношения толкова специални.
Като баща и като жител на община Панагюрище мога да кажа, че при нас има всичко необходимо за едно младо семейство, а и за всички възрастови групи, за един добър и спокоен живот. Говорим за възможности за професионална реализация и частна инициатива, образование, здравеопазване, спорт и културни събития… Като се погледнат обективните статистически индикатори, оценката е, че Панагюрище е в топ 10 по средни заплати в страната и е една процъфтяваща община. Колкото до подкрепата на „Асарел“ – това не е някакъв еднократен жест или случаен проект, а визия да помагаме за „сбъдването“ на най-значимите местни проекти с дългосрочна добавена стойност за хората от целия регион. Говорим и за залата трезор за Панагюрското съкровище, която доведе до подем в туризма, и до инвестициите ни в хотелската инфраструктура и публично-частните партньорства за изграждането на спортната зала и МБАЛ „Уни Хоспитал“. С грижата за хората и природата е свързан и девизът на „Асарел“: „От природата – за хората, от хората – за природата“.
Добивната индустрия в глобален мащаб придобива все по-голямо значение заради нуждата от суровини за развитието на високите технологии. Това означава ли, че бъдещето на сектора е безоблачно?
Не може да се каже, че е безоблачно. Кризата с работната ръка неминуемо ще засегне индустрията като цяло, а немалко проблеми произтичат от нормативната уредба и нежеланието на някои заинтересовани страни да разберат нуждата от суровини. Нашият бранш е изправен и пред редица глобални предизвикателства – много по-високи обществени очаквания, сложни регулационни процедури и забавяне в темпа на геоложките проучвания и откриването на нови минни обекти в световен мащаб, което ще променя и занапред пазара на суровини.
Дигитализацията и автоматизацията отдавна са навлезли в бранша. Това намалява ли значението на хората в процеса, или изменя ролята им в него?
Не намалява значението на хората, а създава условия за развитие на нови минни професии. Както знаем, а и вече сме виждали в някои мини по света – автомобилите в рудника могат да се движат без шофьори, а и багерите могат да работят сами, но само за определено време. За „Асарел“ хората винаги ще са на първо място.
Вие самият сте пример за изграждане на кадри, но в цялата страна има недостиг на квалифициран персонал, както сам споменахте. Какъв модел сте възприели в „Асарел“ за решаване на този проблем?
Разчитаме много на успешния модел на дуалното обучение и партньорството ни с местната Професионална гимназия – тази година вече имаме пети випуск абитуриенти и програмата дава отлични резултати. Много добре се развива и стажантската ни програма, която през това лято навърши 20 години от първото си издание. Всеки пети от студентите остава на работа при нас и имаме хора на ръководни позиции, които са започнали като стажанти. Ние не усещаме дефицит на кадри, защото сме се доказали като добър, привлекателен и социално отговорен работодател. Наред с това не спираме да инвестираме в развитието на хората от компанията и да мислим за бъдещите поколения минни специалисти. Впечатлението ми е, че трябва да се задълбочи връзката на образователната система с бизнеса, а и по-добре да бъде използван капацитетът на висшите учебни заведения в България в помощ на българския бизнес.
Каква е дългосрочната Ви визия за развитието на компанията?
Няма промяна във визията ни за дългосрочно устойчиво развитие – да постигаме бизнес успех с принос за благосъстоянието на обществото, а хората от екипа ни да са удовлетворени, щастливи и горди, че са част от постиженията на модерна минна компания.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- Огнеборци и булдозер от „Асарел-Медет“ помогнаха за овладяването на пожара край Попинци
- Димитър Цоцорков: Без добив на мед са невъзможни smart технологиите на бъдещето
- Посланикът на САЩ впечатлен от оборудването на „Асарел-Медет“, щадящо околната среда
- Пътят ни напред зависи от всяка страна, от всяка компания и от всеки човек