Оставката на сръбския премиер Милош Вучевич е опит да се спечели време и да се изчака успокояване на протестите от страна на президента Александър Вучич. Това се посочва в анализ, публикуван от американското издание New York Times, цитиран от БГНЕС.
Умеещ да маневрира в рамките на дълбоко поляризираната сръбска политика, както и между Русия и Запада, Вучич има дълга история на изтласкване на съюзниците си, поне за известно време, и изваждане на опозиционните партии от равновесие. Противниците му се опитаха да го оспорят на изборите, но сега се присъединиха към студентските протести.
Според анализаторите, не е ясно дали оставката на Вучевич дори няма да ескалира още повече напрежението, избухнало след срутването на козирка на ЖП гара в Нови Сад, при което загинаха 15 души.
Студентите, които блокират университети от седмици насам, се събраха във вторник пред централата на управляващата партия в Нови Сад, където се стигна до физически сблъсъци между неизвестни поддръжници на Вучич и студенти. Стената на партийното помещение беше покрита с графити с надписи „Убийци“, „Крадци“.
В понеделник Вучич обеща да изпълни едно от основните искания на студентите – публикуването на договори и други документи, свързани с реконструкцията на жп гара Нови Сад, извършена от китайска компания и нейни подизпълнители.
Въпреки че, повечето от първоначалните искания на студентите бяха изпълнени, включително наказателно преследване на виновните за инцидента и уволнение на министри, протестите набраха скорост, а опозиционните партии започнаха да настояват Вучич да състави „преходно правителство“, пише още NYT.
„Вучич се опитва да спечели време, очаквайки протестите да утихнат“, каза Драгомир Анджелкович, политически анализатор, който подкрепя студентите. Протестите, добави той, ще продължат, защото оставката на премиера е „просто опит за нова измама“, посочва изданието.
NYT припомня, че сръбското президентство някога е било до голяма степен представителна длъжност, но откакто Вучич встъпи в длъжност като президент след изборите през 2017 г., след мандат като министър-председател, това се превърна в доминиращ център на власт в Сърбия.
Политическата криза в Сърбия, в която зетят на президента Тръмп, Джаред Къшнър, работи по сделката за луксозен хотел на Тръмп в центъра на Белград, създава дилема за новата администрация на САЩ. При президента Байдън Съединените щати се опитаха да ухажват Вучич, опитвайки се да го отделят от традиционно тясното партньорство на Сърбия с Русия, а опозиционните политици ги критикуваха, че са твърде меки към сръбския президент.
Политиките на администрацията на Байдън дадоха някои резултати, включително тайната продажба на сръбски боеприпаси и оръжия на стойност близо 1 милиард долара, които да бъдат използвани от Украйна срещу руските сили, както и подкрепата на Сърбия за резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия, припомня New York Times.
Въпреки това обаче, Сърбия не подкрепи западните санкции срещу Русия. Президентът също така поде и руския наратив и коментира, че протестите са опит за организиране на „цветна революция“, водена от „агенти“ от Запада.
Сърбия подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г., но нейната ориентация към Русия, съмненията относно ангажимента й към демокрацията и други проблеми забавиха влизането ѝ. Някои анализатори и дипломати казват, че Русия подбужда протестите, за да окаже натиск върху Вучич да се откаже от „периодичните си ухажвания към Запада“. Сръбските ветерани от войната се присъединиха към протеста, развявайки руски знамена, съобщава вестникът.
Протестите в Белград, Нови Сад и други градове привлякоха десетки хиляди души, парализирайки движението. Размерът и упоритостта на демонстрациите се сравняват с безредиците от края на 90-те години, които през 2000 г. свалиха от власт сръбския диктатор Слободан Милошевич, който предизвика катастрофални войни срещу нейните съседи, се казва в края на анализа на в. New York Times.
