В един свят, в който снимките често се появяват на екрана за секунди, един добър кадър може да разкаже цяла история. Именно в това вярва Димитрина Милушева – фотограф, за която красивата снимка не се изчерпва с добра светлина и перфектна композиция, а започва с емоцията, която остава у човека.

Любовта ѝ към фотографията започва още в тийнейджърските ѝ години. „Още от малка знаех, че фотографията е моето нещо“, споделя тя и разказва, че именно една от преподавателките ѝ я насочва към това изкуство, когато е едва на 15 години. Оттогава фотографията постепенно се превръща не просто в интерес, а в професионален път.

Днес за нея да бъдеш фотограф означава много повече от това просто да натиснеш бутона на камерата. В основата е разбирането на човека отсреща и способността да пресъздадеш неговата емоция. „Една снимка не е само светлина, не е само композиция. За мен една снимка е успешна, когато ти предадеш емоция чрез нея“, категорична е тя.

Сред любимите ѝ направления е портретната фотография. Именно там според нея най-силно могат да говорят очите и малките детайли в изражението. В бъдеще иска да се развива още повече и в детската и семейната фотография, където естествените моменти и истинските емоции са особено важни.

Зад стремежа към перфектния кадър обаче стои и силно изразен перфекционизъм. Той често я кара да се връща към вече заснети фотографии и да търси какво би могла да направи по-добре. „Той почти никога не се получава, тъй като да си перфекционист означава точно това да не се постигне перфектното“, признава с усмивка тя.

Работата с хора също е голяма част от професията ѝ. Според Дими фотографията има силна психологическа страна, защото всеки човек се държи различно пред камера. „Много е важно наистина комуникацията с хората, да можем да говорим на един език с човека отсреща“, обяснява тя. Именно това помага на фотографа не просто да направи красив кадър, а да улови човека такъв, какъвто е.

Пътят ѝ я отвежда и извън България. След като разбира, че първоначално избраната от нея специалност не е това, което иска, Дими решава да замине за Лондон. Там учи бизнес и маркетинг, като същевременно продължава да развива интереса си към фотографията. „Аз съм доста творчески настроен човек. Креативна личност съм“, казва тя, обяснявайки защо в крайна сметка избира различен път.

Животът в Лондон обаче не започва лесно. „Първите 2-3 години беше кошмар за мен“, признава Дими. Постепенно градът се превръща в място, което започва да усеща като свой дом. Лондон ѝ дава ценен опит, нови познанства и възможност да се докосне до съвсем различен свят, но в един момент идва и решението да се върне обратно в България.

„Лондон ми даде много, наистина“, споделя тя, поглеждайки назад към този период от живота си. Историята ѝ показва, че понякога заминаването далеч от дома е не само начин да откриеш нов свят, но и начин да разбереш повече за самия себе си.

Това е само малка част от целия разговор с Дими. В интервюто тя разказва още за фотографията, живота в Лондон, връщането си в България, пътуванията, професионалния си път и изборите, които са я довели дотук.

Още много интересни истории и лични моменти можете да чуете в пълното интервю!