Училището би трябвало да бъде мястото, където децата учат, създават приятелства и откриват себе си. За много ученици обаче то се превръща в ежедневна битка не с уроците, а с подигравките, обидите и страха. Именно на тази тема е посветен разговорът с автора, лекар и създател на съдържание Тони, който откровено разказва за собствената си история като жертва на училищен тормоз.

Още в началото на интервюто водещата подчертава, че проблемът е много по-дълбок от физическото насилие.

„Понякога две-три думи могат да ни наранят много повече, отколкото един удар.“

Според Тони училищният тормоз вече е едно от най-сериозните предизвикателства пред младите хора.

„Това е огромен проблем. Смело мога да кажа, че е болестта на XXI век. Все повече деца не намразват образованието, а средата, в която се намират, защото са обект на подигравки и тормоз.“

Историята му започва през 2011 година, когато сбъдва една от най-големите си мечти – да бъде приет в елитна езикова гимназия в Пазарджик. В книгата си „Животът какъвто е“ той нарича тази глава „Червеният килим“ – символ на пътя към мечтата, който скоро се превръща в път на болката.

„В началото червеният килим беше мечта. След няколко седмици вече го виждах през сълзите си по пътя към училище.“

Най-тежкото, признава той, не е било учебното натоварване, а постоянният страх.

„Не ме беше страх, че ще получа двойка или че няма да разбера урока. Страхувах се от междучасието, какво ще ми кажат, как ще ме унижат, какво ще намеря в телефона си след училище.“

С времето тормозът напуска класната стая и се пренася в интернет.

„Той вече нямаше място и време. Започваше сутрин, продължаваше в училище и вечерта ме чакаше отново в социалните мрежи.“

Особено показателно е признанието му, че всичко започва от на пръв поглед незначителен момент.

„Първото зрънце беше желанието ми да седя на първия чин, за да чувам и да записвам урока. Оттам започна един различен поглед към мен, който постепенно прерасна в нещо много по-голямо.“

Разговорът ясно показва, че училищният тормоз рядко започва с голям конфликт. Често той се заражда от привидно дребни ситуации, които остават без реакция, а с времето се превръщат в ежедневен психически натиск.

Историята на Тони е напомняне, че зад всяко дете, което мълчи, може да стои битка, която никой не вижда. А най-важният урок е, че тормозът никога не е „детска шега“. Думите оставят следи, понякога по-дълбоки от физическите рани, а навременната подкрепа от родители, учители и съученици може да промени нечий живот.

Защото училището трябва да бъде място за знания, мечти и приятелства, не място, където страхът посреща децата още на прага.

Чуйте повече в цялото интервю!