Напредва работата по Голямата могила в пловдивския район „Южен“, съобщиха от общината. Площта и обема на обекта са впечатляващо огромни, открити са и 3 тунела. Дължината й е 75 м., а височината 14 метра. 2/3 от могилата са проучени до момента. Сега се работи по основното проучване което цели да даде отговор на въпроса къде се намира основата на могилата. Правен е стратиграфски профил, чрез който се изучават скалните пластове и наслояване. Поне още 20 дни ще продължат изкопните дейности с механизирана техника. Керамиката, открита на място е от 4-3 в. пр. Хр., като има и от 5 в. пр.Хр. считана за най-богатата епоха. Не е известно с каква структура е свързана могилата, защото е част от голям некропол с гъсто разположени могили. Тази е последната оцеляла, вероятно и защото е най-голямата. Повечето, около 100 на брой, са разрушени през различни периоди при прокарване на Кукленско шосе и построяването на заводите, разказа директорът на Археологическия музей доц. д-р Костадин Кисьов.
На върха на могилата е открита малка средновековна църква, работата по проучването ѝ е започнала през 2021 г. Интересно е, че като част от комплекса са открити 2 оловни печата, които са принадлежали на две духовни лица с много висок сан - Петър Монах Ковуклисий и Василий Харсианид. Ковуклисий е титла, която се е давала на близки до патриарха, по-късно е станала почетна. Фамилията Харсианид е свързана с висшите духовници. Църквата и некропола са били разрушени от вторични намеси. Открити са военни установки и окопи с укрития с оръдие, в един от които са открити над 50 гилзи. Могилата е използвана и като военно съоръжение, открит е тунел с 2 галерии, с изписани многобройни инициали и имена и година 1933. Открита е „вензела“ от бронз с царска корона с буквата „П“. Проучването е показало, че тя не е на военно формирование , а на ученическо и е правена по някакъв друг повод. Малката църква на върха на могилата е датирана от края на 11-12 век. Църквата е с дължина 11 метра, ширина – 4 метра, не е ясно каква е била височината. Открит е и фрагмент бигор – това е шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка, добивана в Родопите.
Археологическото лято в Пловдив тече интензивно, съобщиха още от общината. Работи се активно по всички обекти, сред които са и Източната порта, Небет тепе, „Брезовско шосе“, в чието трасе попада праисторическата плоска селищна могила "Яса тепе".
Само за тази година сумата за археологически проучвания, осигурени от общината са в размер на 600 хил. лева, отчита се два пъти увеличение на средствата в сравнение с предишните години, уточниха от администрацията.
