„За съжаление новината е, че голяма част от българите изобщо не са запознати с тези първоначални симптоми на инсулта. Разпознаването на началните симптоми от широка маса от населението е изключително важно, защото това е единственият начин да се инициира процеса по лечение навреме. За съжаление тази статистика е категорична, че над 50% от хората изобщо определят себе си като „слабо“ или „незапознати“. Едва около 15% определят себе си като „добре запознати“, което е нищожно“, обясни специално пред Дарик председателят на Българското дружество по неврохирургия чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски.
Прочуване на „Тренд“, проведено между 12 и 18 май 2025 г. с 1001 пълнолетни респонденти по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“, показва че 86% от българите посочват инсулта като „много сериозно“ заболяване. Въпреки това, на въпрос относно информираността за началните му симптоми едва 13% от хората се определят като „напълно информирани“, а общо над 50% са слабо или изобщо не са информирани. Около 20 е процентът само на онези, които изобщо не знаят какви са симптомите на инсулта. Възложител на проучването е Фондацията „Съвет за мозъчно здраве“, на която проф. Габровски е председател.
„Тъжното е, че ако се направи задълбочаване в този анализ, се вижда, че хората, които изобщо не са запознати, са във възрастовата група до 40 години. Това е голям проблем, защото тези хора са най-активни, най-наблюдателни, най-бързо биха могли да реагират в една ситуация. Най-комуникативни са, най-много биха могли, дори чисто физически, ако някой трябва да бъде преместен и ако трябва да му бъде съдействано, да се включат в тези първи стъпки. Най-бързо биха могли да съобразят на кого да се обадят, как да се обадят, т.е. най-ефективни в разпознаване на първите симптоми и алармиране за наличие на тези първи симптоми биха били по-младите хора. А всъщност те са най-незапознати. Затова мисля, че ни предстои ного работа с обществото като цяло, но и с тези конкретни възрастови групи“, посочи още неврохирургът.
На въпрос кои са първите симптоми преди получаване на инсулт, проф. Габровски обясни:
„Внезапна промяна в говора. Невъзможност да се изказват, да се намират думи, да се структурират цели изречения. Нещо, което е необичайно за конкретния инивид. Изведнъж някой, който говори, престава да може да оформя изречения, престава да може да комуникира, това със сигурност е един от симптомите, които трябва да ви обезпокоят. Другият – увисване на устния ъгъл. Увисването на устния ъгъл също е много лесно разпознаваемо. Лицето е несиметрично. Очевидно когато възникне такава видима асиметрия, това е много вероятно да се дължи на начало на такъв процес. Другото е слабост на движението на едната ръка. Ако едната ръка стане отпусната или започне да извършва по-неконтролирани движения, много е възможно да става въпрос за инсулт.“
По думите му първото, което трябва да направим, е да се обадим на 112. Габровски обаче обясни и с какво още можем да бъдем полезни.
„Ако виждате, че човекът е нестабилен, залита и не се чувства добре – сложете го в обезопасено положение, т.е. да няма риск той да падне. Съдействайте му, ако не е на земята – да легне на земята. Трябва да бъде в хоризонтално положение, ако има възможност и е вкъщи – да бъде поставен на легло“, посъветва още председателят на Българското дружество по неврохирургия.
Първите часове са най-важни и могат да спасят човешки живот, ако се реагира навременно, подчерта още проф. Габровски по време на събитие под мотото „Мозъчно здраве – глобален приоритет“. На него беше анонсирано и че се подготвя и създава Национален план за мозъчното здраве, който ще бъде представен около октомври месец.
По време на дискусията за мозъчното здраве стана ясно, че в голям проблем се превръщат и черепно-мозъчните травми, причинени след падане от електрически тротинетки.
„Трябва да има по-добра регулация. Очевидно този тип превозни средства могат съвсем безпроблемно управлявани, а всъщност не е така – управлението им носи своят риск и изисква отговорност. Трябва да се подобрят регулациите. Това, което установихме от нашите проучвания, най-ефективните мерки са свързани с намаляване на скоростта или изобщо забрана за движение през тъмната част на деня. По-голям контрол, за да не се управляват тези средства под влиянието на алкохол или упойващи вещества. Да се редуцира скоростта в близост до пешеходни зони и до места, където има риск от сблъсък с пешеходци. Разбира се, според мен трябва да има разделение на тротинетките според тяхната мощност и скорост, която те достигат. Тези, които са по-мощни и са с по-висока скорост, със сигурност би трябвало да имат някакъв квалификационен курс, за да могат да се използват, някакъв лицензионен режим и задължително да бъдат с каски“, подчерта проф. д-р Николай Габровски.
Според данните, които бяха изнесени от здравният икономист Аркади Шарков, 80–90% от инцидентите с тротинетки са самостоятелни падания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни травми.
Високият риск е свързан основно с нощно каране, употреба на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от пострадалите използват предпазна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, нестабилността на тротинетките и липсата на инфраструктура.
Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст между 20 и 35 години. В България, само за първите 7 месеца на 2024 г., са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, причинени от инциденти с електрически тротинетки.
