България санира твърде бавно и при сегашния темп ще са нужни над 200 години, за да бъде обновен сградният фонд у нас. От началото на програмите през 2007-2008 г. досега са обновени под 3000 многофамилни сгради при общ фонд от около 65 хиляди.

Това посочва инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолация в строителството в предаването "Квадратни метри" по Дарик. Според него проблемът е не само в липсата на достатъчно средства, а и в самия модел на финансиране.

В момента голяма част от програмите разчитат на 100% безвъзмездно финансиране. Така собствениците очакват безплатен ремонт, а финансиране често получават най-организираните етажни собствености, а не непременно сградите с най-голяма нужда от обновяване.

Не всяка по-дебела изолация е по-добра

Според Николов една от честите грешки е изолацията да се избира по усет или само по препоръка на изпълнителя.

Преди това трябва да се направи обследване на сградата и да се изчислят топлопреминаването, влажността и топлинните мостове.

"Има формули, по които се изчислява изолацията и се отчитат фактори като влажност, за да няма конденз, топлиини мостове - това са конструктивни елементи с по-висока топлопроводимост от тухлите."

Разликата между 10 и 15 см изолация може да бъде около 3 евро на кв. м само за материала, докато цялостната фасада струва приблизително 90-110 евро на кв. м.

"Най-подходящото време за саниране е от Гергьовден до Димитровден. Вече се строи и зимата, но това не е най-подходящото време за саниране."

Фасадата не е всичко

При санирането трябва да се разглежда цялата сградна обвивка – стени, прозорци, покрив и останалите елементи, през които се губи енергия.

Външната изолация обикновено е предпочитаният вариант, когато сградата позволява това. При ценни фасади и паметници на културата обаче може да се наложи вътрешна изолация.

Проблеми се появяват и когато отделни собственици в един блок санират жилищата си самостоятелно. Така се създават прекъсвания в изолацията и топлинни мостове, а сградата като цяло не постига очаквания ефект.

Нов модел на финансиране

Според Николов решението не е просто в повече грантове. Необходими са финансови инструменти, чрез които собствениците да могат да инвестират в обновяване, а след това постепенно да изплащат средствата чрез спестените разходи за енергия.

Публичните средства могат да се използват за гаранции, субсидиране на лихви и други механизми, които да направят финансирането по-достъпно.

Това е особено важно за еднофамилните къщи и малките сгради, които в момента до голяма степен остават извън масовите програми.

Европейската цел е годишно да се обновяват около 3% от сградите. При такъв темп целият процес би отнел около 30 години вместо повече от два века.