Бунтовната пролет на 1876 г. е една от най-величавите страници в историята на Севлиевския край. В подготовката и провеждането на въстанието вземат участие смелите, млади, жадуващи свобода наши предци. Севлиевският край става един от трите центъра на масово въоръжено въстание в българските земи.
На 1 май 1876 г. (стар стил) на легендарния връх Бабан край Кръвеник въстанието е обявено. На бунт се вдигат жителите на балканските села от тогавашната Севлиевска околия (Батошево, Кръвеник и Ново село). Лично кметът на Батошево Фильо Радев дава знак селата да се вдигнат на оръжие. Десетдневните сражения в планинските проходи завършват с кървавия разгром на Балканската република. Убити са стотици мъже, жени и деца, опожарени са стотици жилища, манастири, църкви и училища. Осем от основните водачи на въстанието начело с председателя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев, увисват на бесилките на севлиевския площад.
По повод 150-годишнината от Априлското въстание в Севлиевския край Община Севлиево и Исторически музей - Севлиево организираха Националната кръгла маса „Априлското въстание в Централен Балкан“ с участието на водещи български учени и представители на музейната колегия, които със своите знания и дългогодишни изследвания на периода допълниха с факти знанието за героичното време. Сред участниците бяха: проф. Пламен Павлов и проф. Светла Атанасова от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", проф. Мартин Иванов от СУ “Св. св. Климент Охридски”, д-р Христо Калистерски от НД “Традиция”, директори и музейни уредници от РИМ-Ловеч, РИМ-Велико Търново, РИМ-Габрово, музеите в Дряново, Трявна, Троян, Севлиево. В събитието се включиха още: инж. Красимира Йорданова - зам.-кмет на Община Севлиево, преподаватели от СУ “Васил Левски” и ОУ “Стефан Пешев” в Севлиево, граждани с подчертан интерес към историята и др.
“Думите на Стефан Пешев “Продай си нивата - купи си пушка” се превръщат в девиз на събитията около избухването на Априлското въстание. Чувствам се длъжен да го кажа точно тук, на площад “Свобода”, където са обесени организаторите на въстанието и където не случайно се издига първият в новоосвободена България паметник на Свободата на скулптора Арналдо Дзоки. Именно Севлиевският край е катализатор на събитията около Априлското въстание”, каза проф. Пламен Павлов при откриването на Националната кръгла маса.
“Целта ни е да се отдаде заслужена почит на участвалите в организацията на въстанието, в сраженията с многобройните турски части, на стотиците загинали и осъдени на смърт в Централна Северна България”, каза директорът на Исторически музей - Севлиево Ивета Миленова. Основната теза, която тя застъпи е, че организацията на въстанието и обхватът на бойните действия на територията на Първи търновски революционен окръг (в частност - Севлиево и селищата от тогавашната Севлиевска кааза) е не по-малко значима в национален план от широко популяризираните и известни събития в региона на Средногорието и Родопите.
“Севлиево е един от трите региона, в които се водят дълги ожесточени боеве. Деленето на въстанието на Новоселско и на всички останали не отговаря на историческата истина”, категорична е Ивета Миленова. Тя призова да не се поддаваме на опитите за парцелиране на историята, както и да не пренаписваме фактите за ключовата роля на Севлиевска кааза, в чиито териториални и административни граници по онова време е и Ново село.
През бунтовната пролет на 1876 г. Севлиевският край става един от трите центъра на масово въоръжено въстание в българските земи. Към въстаналите севлиевски села се отправя и четата на Цанко Дюстабанов от Габрово и околните селища. От търновските села Мусина, Бяла черква, Михалци и др. тръгва към габровския Балкан многобройната чета на поп Харитон и Бачо Киро, който вдъхновява за саможертва и повежда повече от 100 души само от Бяла черква.
На 1 май 1876 г. на легендарния връх Бабан, в присъствието на повече от 250 въоръжени мъже, кметът на героичното село Кръвеник дядо Фильо Радев обявява началото на въстанието, като известява съседните села Острец, Ново село идр., които въстават ден по-късно. На бунт се вдигат жителите на Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите махали. Десетдневните сражения в планинските проходи завършват с кървавия разгром на Балканската република. Убити са стотици мъже, жени и деца, опожарени са жилища, манастири, църкви, училища. Фильо Радев Миленов - войводата на Кръвеник е обезглавен в Балкана. Осем от водачите на въстанието, начело с председателя на революционния комитет Стефан Пешев, са обесени на севлиевския площад.
Исторически музей - Севлиево акцентира върху неделимостта на въстанието в Севлиевския край, по повод опитите в последните години събитията в Ново село (тогава част от Севлиевската околия) да се представят като отделно събитие. Това омаловажава приноса на организаторите на въстанието от околийския и местните комитети, пренебрегва факта, че въстанието е обявено в Кръвеник, че Никола Дабев, обявил републиката в Ново село е от Севлиево, член на Севлиевския революционен комитет, че свещеник Георги Христов Дългодрейски, който защитава Новоселския манастир е свещеник в храм „Света Троица“ в Севлиево, че Йонко Карагьозов от Севлиево (сподвижник на Апостола и деловодител на комитета) е един от ръководилите отбраната на Дебневския боаз – проход, защитаван от новоселци.
През април 2011 г. Българската православна църква канонизира за светци, загиналите в Новоселския девически манастир „Света Троица” духовни лица. Сред тях е и родената в Севлиево монахиня Калестина, което се доказа от много интересен и малко познат документ.
“Актът на канонизирането е достоен и значим. За съжаление нашето впечатление е, че въстанието, което нашите деди са вдигнали задружно в името на свободна България, все по упорито се дели на Новоселско и останалите, и това деление е акцент в медийните изяви на някои историци и краеведи...”, изказа съжалението си Ивета Миленова.
“Нима можем да определяме първенство между героичните личности, участвали в подготовката и вдигнали въстанието? Комитетските дейци от Севлиевския революционен комитет обикалят балканските села, за да организират бунта, събират пари, закупват и доставят оръжие рамо до рамо с местните комитетски дейци. Тесни са връзките и с комитетите в близките градове Габрово, Троян, Търново, Ловеч, Горна Оряховица. Нима може да се омаловажи ролята на Габровската чета начело с Цанко Дюстабанов и Георги Бочаров или на севлиевските дейци, които ръководят въстаническите позиции - Йонко Карагьозов, Никола Дабев, Никифор Симеонов и много други? Нима могат да се делят по някакъв признак осемте обесени на севлиевския площад ръководители на въстанието Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Иван Преснаков от Севлиево, Никола Дабев - учител в Ново село, свещеник Радион Попмихов, Велчо Ночев и Павли Венков от Ново село и Христо Филев от Кръвеник? Нима може да се забрави мъченическата смърт на Фильо Радев, пратил куриери до Острец и Ново село, свикал общо събрание на връх Бабан и обявил въстанието на 1 май 1876 г.? Нима не трябва да бъдат споменати стотиците измъчени, изклани, застреляни или хвърлени в пропаст жертви на разгрома – жени, мъже, деца и старци от най-масово участвалите и най-силно пострадалите села Батошево, Кръвеник и Ново село?” - попита директорът на Исторически музей - Севлиево и призова: “Паметта на предците ни задължава да не се поддаваме на криворазбран местен патриотизъм, а с благодарност и преклонение да споменем всички наши родни свидни жертви, чийто живот бе прибавен във фундамента на християнската вяра и свободна България”.
Проф. Светла Атанасова изнесе малко известни факти, свързани със събранието на апостолите в Гюргево и взетото решение за изграждането на 4 революционни окръга. “Първи търновски революционен окръг играе ролята на щаб за разпределяне на кореспонденция и транспортиране на комитетски дейци. Тук е създадена тайната полиция, основната комитетска мрежа, тук действат основните организатори и съратници на Васил Левски, тук е изградена и най-стройната революционна мрежа”, категорична беше тя.
Проф. Мартин Иванов - наследник на четник, на опълченец и на един от най-близките съратници на Раковски, заяви, че “самият факт на надигането на няколко района не е нещо тривиално, защото в него участват много над 10 000 българи”. Той каза, че икономическа криза в Османската империя и слабата реколта по онова време са изиграли съществена роля като тригер за събитията от бунтовната пролет, след избухването на въстанието в Босна и Херцеговина.
Председателят на НД “Традиция” Христо Калистерски, защитил дисертация на тема “Априлското въстание в Севлиевска кааза” беше огорчен, че въпреки многократните опити и писма до различни институции, не е бил сформиран национален комитет за честванията. “Въстанието не трябва да се парцелира”, каза той и определи Севлиево като “забележителното бунтовно гнездо”, цитирайки исторически извори, доказващи, че въстанието е масово именно в тогавашните севлиевски села Кръвеник, Батошево и Ново село. Въстанието в Първи окръг трябва да служи за преоценката на събитията от онова време. Тук въстават всички - от кмета, през чорбаджиите, до мъжете, жените и децата. Тук няма предателство, няма кражба от комитетската хазна, има само храброст и чист героизъм.
.jpg "Безплатно събитие за бъдещи родители в България мол на 16 май")
