На датата 17-ти август 1771 г. английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород. Той забележителен учен, естествоизпитател, теолог, философ и обществен деец. 

Пристли с основание се смята за един от основоположниците на съвременната химия. Неговите основни химически изследвания са посветени на изучаването на газовете.

В областта на химията на газовете (наричана по онова време „пневматична химия“) на Пристли принадлежат редица големи открития. През 1771 г. той открива фотосинтезата, установявайки, че въздухът, „развален“ от горене или дишане, става отново годен за дишане под въздействието на зелените части на растенията. През 1778 г. той доказва, че при фотосинтезата растенията поглъщат въгледвуокиса и изработват кислород.

През 1772 г. Пристли, като действа с разредена азотна киселина върху мед, за пръв път получава азотен монооксид – „селитрен въздух“ – и установява, че азотният оксид при съприкосновение с въздуха става червено-кафеникав вследствие образуването на азотен диоксид. Като използва за събирането на газовете живачна вана, Пристли през 1772 – 1774 години пръв получава хлороводород – „соленокисел въздух“ и амоняк – „алкален въздух“.

Заедно с други учени, като Антоан Лавоазие, Хенри Кавендиш, Карл Шееле, той допринася за утвърждаване на представата за сложния състав на въздуха. На Пристли принадлежи честта да открие през 1774 г. кислорода. Като нагрява живачен оксид, той изолира кислород – „безфлогистонен въздух“. Освен това, Пристли през 1775 г. получава в чист вид силициев тетрафлуорид и серен диоксид, а през 1799 г. – въглероден оксид. Въпреки че обогатява науката с много нови факти, Пристли не успява правилно да ги обясни, и до края на живота си остава последовател на грешната теория за флогистона, отхвърлена с трудовете на Лавоазие.

Освен към химията, негови изследвания се отнасят също и към оптиката. Пристли е автор на книгата „История и съвременно състояние на откритията, отнасящи се към зрението, светлината и цветовете“, публикувана през 1772 г.

Трудовете на Пристли получават широка известност в научните кръгове. Пристли е избран за почетен доктор на Единбургския университета, член на Лондонското кралско общество, чуждестранен член на Парижката и Петербургската академия на науките.

По материали от Уикипедия