На 10-ти март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста.
В този ден се отдава почит на митрополитите от Светия синод на Българската православна църква, които с чест и достойнство се противопоставят на депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.
В този тежък за българския народ момент, наместник-председател на Светия Синод е Видинският митрополит Неофит, роден в град Гълъбово, Старозагорска област, със светско име Никола Митев Караабов. Той полага много усилия за изработване на единната позиция на църквата по отношение на българските евреи.
Още докато се обсъжда проекта на Закона за защита на нацията, е свикано заседание на Светия Синод, което се провежда на 14 и 15 ноември 1940 г. в Синодалната палата в София. Официалното становище на синода е, че „..всички сме синове на един небесен Баща, не може да не се обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект и в някои от останалите си постановления против евреите-израилтяни съдържа някои разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи и полезни за защита на нацията……”.
Тази позиция единодушно е подкрепена от всички членове на Синода и се отстоява до края на войната.
Холокостът е геноцидът, извършен над близо шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието се заменя с термина „шоа“, което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.
За ролята на Цар Борис ІІІ в спасяването на българските евреи се говори малко. Годините на комунистическо управление и пропагандата от този период са оставили свой отпечатък върху спомена за този толкова обичан от народа си български държавен глава.
Цар Борис ІІІ се застъпва за българските евреи, и пред Германското ръководство заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира.
Външният министър на Германия Рибентроп подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ е непреклонен в защитата си на евреите.
В среща с Хитлер и Рибентроп през март 1943 година, цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година.
От телеграмата на Рибентроп става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда, евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша.
Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.
/По материали от Уикипедия/
