Може ли България да намали енергийната си зависимост от Русия? "Политико" написа това в резултат на изказване на вицепремиера Асен Василев, който казва, че 10-годишното споразумение на България с "Газпром" може да не се преподпише тази година. Дали това реално може да се случи?

Този въпрос дискутира Мария Черешева в предаването "Кой говори?" с енергийния експерт Христо Казанджиев и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Аз бих искал да припомня, че ние веднъж вече скъсахме, и то по вина на Русия. Тогава България успя да се справи. Разбира се, имаше проблеми, но успяхме да се справим в доста по-неприятна обстановка", коментира Руслан Стефанов.

По думите му оттогава доста неща са се променили – България вече има връзка с Гърция и Румъния и що се отнася до задоволяване на спешни нужди, това може да стане, посочи той.

"А интерконекторът с Гърция беше започнат именно по тази причина – тъй като Русия тогава наруши договора и спря подаването на газ, тогава България беше най-зависима", добави Руслан Стефанов.

България предлага общ подход за справяне с високите цени на газа за целия ЕС

Според него България може да направи още една много нужна стъпка – да изгради интерконектор с Турция, откъдето също би могла да внася газ. "Мисля, че до края на годината това е много възможно да се случи", каза Стефанов.

"България не е голям потребител на газ и каквото и да говорим, заместването на газа при сегашното ниво на потребление би трябвало да е сравнително трудно за България. Разбира се, цените ще бъдат по-високи, но те така или иначе са доста високи", коментира още Стефанов.

Той припомни, че България все още има и достъп до Трансбалканския газопровод, откъдето също може да се мисли по някакъв начин за доставки.

Петков: Промяната идва с малки крачки, но в правилната посока

Руслан Стефанов е на мнение, че по-големият проблем е „Tурски поток”, тъй като България е „загробила” своя газов разпределител "Булгартрансгаз" и ако спрат там доставките, "Булгартрансгаз" ще има сериозни проблеми да обслужва своите заеми. "Има и предплащане от "Газпром" към "Булгартрансгаз", така че до средата на другата година този газ със сигурност ще тече", посочи Стефанов.

Христо Казанджиев от своя страна заяви, че ние сме свидетели на един саботаж, който тече от над 20 години. 

"В резултат на този саботаж България се отказа от възможността за местен добив на природен газ. Няколко находища бяха блокирани за експлоатация, тази политика продължава и сега. Примерите са много", посочи експертът.

„Газпром“ разработва климатична стратегия до 2050 г.

"Влиянието на "Газпром" и Русия върху българската икономика и енергетика е огромно и за съжаление, в България съществуват и отделни политици, и цели партийни организации, които работят в интерес на Русия", каза още Казанджиев.

Той заяви още, че е всеизвестно, но неофициализирано, че Турция е поела ангажимент към Русия да не допуска конкуренция на руския природен газ в България.

"Поради тази причина, няколко инициативи за доставки на природен газ от Турция в България не се осъществиха и бяха блокирани. Подобна е ситуацията и с Гърция", обясни енергийният експерт.

Целия разговор с Руслан Стефанов и Христо Казанджиев чуйте във видеото

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм