Министерството на образованието и науката предлага въвеждането за първи път на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Така всички педагогически специалисти ще работят по еднаква методика и критерии, а развитието на всяко дете ще може да се проследява още от постъпването му в детската градина. Промяната е част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, публикуван за обществено обсъждане, съобщават от пресцентъра на МОН. 

Към момента използваните подходи и инструменти за проследяване на детското развитие се определят от съответните образователни институции. Това води до различна практика в отделните детски градини и училища и затруднява прилагането на единни критерии при проследяването на развитието и училищната готовност на децата. С предложените промени всички образователни институции ще работят по една и съща методика, като електронната среда на МОН ще подпомага прилагането ѝ и проследяването на напредъка на детето във времето.

Важен акцент е възможността за ранно откриване и проследяване на езиковите дефицити още от детската градина. На тази основа се изгражда и цялостна система за преодоляване на тези трудности с разбирането, че предучилищната възраст е период, в който децата развиват основни умения, необходими за успешното им обучение в училище. При установяването на затруднения в езиковото развитие учителите могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа на детето, ако причините са свързани с невладеене на езика. Така ще се въведе последователен модел, при който още в предучилищна възраст ще се установява нивото на владеене на българския език, ще се осигурява необходимата подкрепа и ще се проследява дали тя дава резултати.

Предложеният инструментариум е разработен по Национална програма „Хубаво е в детската градина“ на МОН. Предназначен е за проследяване на развитието при постъпването в детска градина. То се извършва чрез наблюдение на детето в естествена среда и чрез кратки, лесни за изпълнение задачи. Акцентът е върху обичайното поведение на детето, а не върху единично представяне. Неговата цел е да даде на учителя обективна първоначална информация за развитието и да подпомогне успешната адаптация към новата образователна среда. Предвиден е специален раздел за индикации, които могат да бъдат сигнал за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. Това ще позволи евентуални затруднения да бъдат установявани по-рано, родителите да получават навременна информация и при необходимост да бъде планирана допълнителна подкрепа за детето.

Инструментариумът дава обективна информация и за училищната готовност на децата преди постъпването им в първи клас. Той ще позволи да бъдат отчетени както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения. Така при постъпването в първи клас учителите ще разполагат с много по-пълна информация за индивидуалните потребности на детето и ще могат да планират работата си спрямо тях – както за преодоляване на установени затруднения, така и за развитие на неговите силни страни. Това ще създаде условия за по-индивидуален подход към всяко дете още от началото на училищното му обучение. Инструментариумът ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави.

Специално внимание се предвижда за проследяването на развитието на 3-годишните деца. Допълнителна възможност за ранно установяване на конкретните затруднения за тях се предлага с промени в Наредбата за приобщаващото образование, които също са публикувани за обществено обсъждане.

Важно е да се подчертае, че инструментариумът не служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер. Неговата цел е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход към всяко дете, както и да дава на родителите по-пълна информация за неговото развитие. При установяване на затруднения той ще помага да се прецени необходимостта от допълнителна подкрепа. Инструментариумът проследява развитието на детето в шест основни области – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.

Методиката е разработена така че да може лесно да се използва от учителите в ежедневната им работа без да се изисква специализирана или психологическа подготовка. Инструментите са апробирани в над 470 детски градини в страната с 2093 деца от първа и 2099 деца от четвърта възрастова група. За прилагането им вече са обучени близо 500 педагогически специалисти.

Предложените изменения в Наредбата за предучилищното образование внасят повече яснота и по отношение на организацията на дневния режим в детските градини. И сега действащите правила предвиждат осигуряване на време и условия за почивка на децата без да изискват задължителен следобеден сън. С предложените редакции това се посочва по-ясно, за да се избегнат различни тълкувания и да се даде възможност организацията на почивката да бъде съобразена с потребностите на децата.

С проекта се предлага също да бъде въведено минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател“ – завършено най-малко средно образование.