България е одобрила износ на технологии за наблюдение и проследяване към служби за сигурност и разузнаване в редица държави, обвинявани от международни организации в нарушения на човешките права. Това се посочва в нов доклад на правозащитната организация Human Rights Watch, изнесен от Politico, цитира NOVA.

Според публикацията българските власти са издали лицензи на базираната в София компания Circles BG за продажба на системи за прихващане на комуникации, проследяване на мобилни устройства и друга техника за наблюдение на служби в Азербайджан, Сърбия, Малайзия, Мексико и други държави.

Документите, с които POLITICO твърди, че се е запознало, показват, че износът е осъществяван в периода между 2018 и 2023 година.

Circles BG е свързана с израелската компания NSO Group - разработчик на шпионския софтуер Pegasus, който през последните години предизвика международни скандали заради използването му срещу политици, журналисти и обществени фигури по света.

В доклада се отбелязва, че един от основателите на Circles - бившият офицер от израелското военно разузнаване Тал Дилиан - е бил санкциониран от САЩ през 2024 г. заради предполагаемо участие в разработването на шпионски технологии, използвани срещу журналисти, експерти и държавни служители.

Според Human Rights Watch случаят поставя нови въпроси относно начина, по който отделните държави членки на Европейския съюз прилагат правилата за износ на технологии за наблюдение.

„Тези лицензи са ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за следене към полицейски, военни и разузнавателни служби в държави с дълга история на използване на подобни инструменти за ограничаване на граждански права“, заявява Зак Кембъл, старши изследовател по темата в Human Rights Watch.

От българското Министерство на външните работи са посочили пред POLITICO, че според представената документация технологиите са били предназначени за законни дейности, свързани с предотвратяване и разследване на престъпления и тероризъм, както и за операции по издирване и спасяване при хуманитарни кризи.

„При разглеждането на заявленията се оценяват всички относими обстоятелства, включително документите за крайния потребител и информацията, получена по официални канали“, заявяват от външното министерство.

Докладът посочва редица конкретни сделки. Според наличните данни азербайджанската Служба за външно разузнаване е закупила сървърна и комуникационна инфраструктура на стойност над 42 000 долара. Отделно са били лицензирани системи за локализиране на мобилни телефони чрез клетъчната мрежа.

В Сърбия, според документите, Министерството на вътрешните работи е придобило преносимо устройство за проследяване на мобилни телефони малко преди парламентарните избори през 2023 г. По-късно Amnesty International обвини сръбските власти в използване на шпионски софтуер срещу журналисти и граждански активисти - обвинения, които Белград отрича.

Сред държавите, посочени като крайни потребители на технологии на Circles, са още Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мароко, Панама и Мексико.

Една от сделките за Мексико е включвала система за радиоразузнаване и проследяване на мобилни устройства, предназначена за властите в щата Мичоакан - регион, известен с проблемите си с наркокартели и организирана престъпност.

В доклада се отбелязва, че няма доказателства лицензите да са издадени в нарушение на закона, нито че изнесените технологии са били използвани незаконно. От компанията Circles не са отговорили на запитванията за коментар.