Някои биха казали, че за своите 22 години Димитър Драганов е още в „цъфтежа на растежа“. Но прочитайки стихосбирката „Моят глас“, не остава никакво съмнение, че в ръцете си човек държи богатство от преживявания, чувства, емоции и гледни точки  на поет със собствен почерк и фин изказ. Което не е запазена територия за житейския опит и възрастта, а за широтата на възгледите и дълбочината на усещанията за света и заобикалящата ни действителност. Започнал да пише стихотворения от 10-годишен, с времето поезията е станала най-добрият и верен приятел, с когото младият мъж и до ден-днешен се намира в хармонични отношения. Поне така той определя „връзката“ си с римуваните четиристишия. А за по-дълбокото вникване в човешката душа, младият поет разчита и на обучението си по психология, което му предстои да завърши през следващата година във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

За страха от споделянето на чувствата, особено при младите момчета и за философския поглед към живота с него разговаря Таня Георгиева.