Днес, 4 март, една самотна, изпратена незнайно от кого ракета-ускорител ще се удари в повърхността на Луната със скорост от близо 6 000 мили в час (9 656 км/ч).

След като прахът се уталожи, лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА ще заеме позиция, за да разгледа отблизо тлеещия кратер и да се надява той да хвърли светлина върху загадъчната физика на планетарните удари.

Луната е непоколебим свидетел на историята на Слънчевата система, а нейната силно набраздена повърхност е свидетел на безброй сблъсъци през последните 4 милиарда години. Учените обаче рядко могат да видят снарядите - обикновено астероиди или комети - които образуват тези кратери. Без да знаят спецификата на това, което е създало даден кратер, учените могат да научат само толкова много, като го изследват.

Работници подготвят "Аполо 16" за отбелязването на 50-ата годишнина от полета до Луната

Предстоящият сблъсък на ракетата ще предостави случаен експеримент, който може да разкрие много за това как естествените сблъсъци разяждат и размиват планетарните повърхности, пише "Сайънс Алерт".

По-дълбокото разбиране на физиката на ударите ще помогне на изследователите да интерпретират безплодния пейзаж на Луната, както и въздействието на ударите върху Земята и други планети.

Съществуват известни спорове относно точната идентичност на падащия обект, който в момента е на курс към сблъсък с Луната. Астрономите знаят, че обектът е горна степен на ускорител, изхвърлен от изстрелване на сателит на голяма височина.

НАСА отлага безпилотния полет до Луната за април-май 2022 г.

Той е дълъг около 12 метра и тежи близо 10 000 фунта (4500 кг). Данните сочат, че вероятно става дума или за ракета на SpaceX, изстреляна през 2015 г., или за китайска ракета, изстреляна през 2014 г., но и двете страни отричат да са нейни собственици.

Очаква се ракетата да се разбие в обширната безплодна равнина в рамките на гигантския кратер Херцшпрунг, точно над хоризонта на далечната от Земята страна на Луната. Миг след като ракетата докосне лунната повърхност, ударна вълна ще се издигне по дължината на снаряда със скорост няколко мили в секунда.

В рамките на милисекунди задната част на корпуса на ракетата ще бъде унищожена с парчета метал, които ще се взривят във всички посоки. Двойна ударна вълна ще се спусне надолу в прахообразния горен слой на лунната повърхност, наречен реголит. Сгъстяването от удара ще нагрее праха и скалите и ще предизвика бяла светкавица, която ще бъде видима от Космоса, ако в този момент в района има кораб.

Какво ни очаква, ако ни удари гигантски астероид?

Облак от изпарени скали и метал ще се разшири от мястото на удара като прах и частици с размер на пясък, които ще бъдат изхвърлени в небето. В продължение на няколко минути изхвърленият материал ще се свлече обратно на повърхността около тлеещия кратер. На практика от злополучната ракета няма да остане нищо.

Ако сте почитатели на космоса, може би сте изпитали известно дежа вю, четейки това описание - НАСА извърши подобен експеримент през 2009 г., когато умишлено разби спътника за наблюдение и засичане на лунни кратери, или LCROSS, в постоянно засенчен кратер близо до южния лунен полюс. Мисията LCROSS беше изключително успешна.

Изследвайки състава на праховия шлейф, издигнат на слънчева светлина, учените успяха да открият следи от няколкостотин килограма воден лед, който се е освободил от повърхността на Луната при удара.

Това беше изключително важно доказателство в подкрепа на идеята, че в продължение на милиарди години кометите са доставяли вода и органични съединения на Луната, когато са се удряли в нейната повърхност.

Случайният експеримент на предстоящата катастрофа ще даде на планетарните учени възможността да наблюдават много подобен кратер на дневна светлина. Това ще бъде като да видите кратера LCROSS в пълни подробности за първи път.

Тъй като ударът ще се случи на далечната страна на Луната, той ще бъде извън полезрението на земните телескопи. Но около две седмици след сблъсъка лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА ще започне да зърва кратера, тъй като орбитата му ще го изведе над зоната на удара.

След като условията са подходящи, камерата на лунния орбитален апарат ще започне да прави снимки на мястото на удара с разделителна способност от около 3 фута (1 метър) на пиксел. Лунни орбитални апарати от други космически агенции също могат да насочат камерите си към кратера.

Моделите сочат, че кратерът може да бъде с диаметър от около 30 до 100 фута (10 до 30 метра) и дълбочина от около 6 до 10 фута (2 до 3 метра). 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук