Под мотото „Говоря за нещата, за които мълчим” Мими Петрова-Шишкова създава кратки образователни видеа на теми като значението на гласуването, гражданското общество, популизма или как работят всъщност държавните институции. Нейният канал среща и сериозна опозиция, тъй като защитава позиции срещу хомофобията, расизма и корупцията. Въпреки натиска и атаките, тя продължава да споделя важни послания. А пред Дарик разказа как се е родила идеята да споделя такива видеа.

„Съвсем по естествен начин, не беше нещо планирано. „Тик ток” беше по-скоро място, където от дъжд на вятър споделях някоя интересна снимка от пътуване през уикенда или кратко видео от изложба, която съм посетила. В крайна сметка видях, че хората имат интерес към нашето минало и към българския манталитет, защото често имаше спорове под такива клипове, които имаха историческа нотка в тях.

И започнах да говоря за скорошната българска история, за начина, по който тя ни обременява, за интересни думи и тяхното влияние върху мисленето ни. И в последствие неминуемо започнах да говоря за политика, защото всички тези неща дават своето отражение. Тогава нещата всъщност станаха много интересни и започнах да получавам хейт, омразни съобщения, включително и някои заплахи”, разказа тя.

На въпрос защо смята, че е важно да се говори на тези теми и защо избира да го прави през социалните мрежи, тя отговори така:

„Важно е, защото когато се правим, че даден аспект от нашия живот не съществува, ние го погребваме и отказваме да го променим. Осъзнаването на собствените недостатъци според мен е много важен път към развитието и към израстването. И мисля, че ние като общество трябва да се стремим не да си затваряме очите пред своите слабости и да казваме: „Всичко, което е българско, е свято”, а напротив – трябва да сме доста критични и по този начин можем и с хумор да отслабим тези прояви, и да тръгнем в една посока, която да ни направи и по-добри, по-силни и да сме наравно с развитите демокрации”, подчерта Мими Петрова-Шишкова.

Тя обясни и как подбира темите, за които говори.

„Общо взето по усет. Гледам какво е интересно в момента и виждам каква е моята реакция. Доста често аз съм гневна, когато прочета новините, когато видя как са се гласували нещата в Народното събрание.

И виждам, че всъщност това е тема, която не само, че противоречи на начина, по който тя се управлява, противоречи на моите виждания, но виждам и че хората всъщност не разбират много теми. Отношението им е повърхностно и емоционално. Това, разбира се, се използва и се инструментализира и смятам, че в този момент явно има нужда това нещо да бъде представено на достъпен език”, обясни тя.

Отношението на хората към съдържанието, което Мими Петрова-Шишкова публикува, като например за това, че трябва да се гласува или на обясненията ѝ за елементи като квадратчето „Не подкрепям никого”, варира спрямо възрастовата група.

„Хубавото в социалните мрежи е, че може да се погледне разбивка на това какви хора са гледали дадено видео и ако едно видео се гледа предимно от млади хора, до 25 или до 34-годишна възраст, то предимно реакциите дори да са неодобрителни, са възпитани и уважителни. А противоположното наблюдавам при хора над 40 и особено над 55, което е най-високата възрастова група в социалните мрежи. След това няма такива прагчета на разделяне на възрастта.

Те са не само че неуважителни, те съдържат невярна информация, заплахи и явни обиди, което мен много ме изненада, защото аз бих очаквала от младите да са по-несдържани и по-груби, а всъщност се оказва, че в интернет дискурсът в България старото поколение е това, което не е на ниво в комуникацията”, подчерта Мими Петрова-Шишкова.

Чуйте целия разговор в прикачения звуков файл.