Важно е да познаваме историята, защото тя ни дава насоки за бъдещето и възможност да се учим от добрите, но и от лошите примери в нея. Това каза пред Дарик учителят от Радомир Славчо Свиленов.
Във войните за национално обединение – Балканската и Първата световна война – има приблизително 1 300 загинали от Радомир и региона. За тяхната почит обаче паметник няма.
„Идеята за изграждане на паметника в Радомир дойде в следствие на факта, че ние имаме изключително много загинали в целия Радомирски район. И ние искахме, и все още се опитваме, разбира се, и ще го направим – да изградим един паметник, който да бъде събирателен. Не само на загиналите от град Радомир, тъй като такъв паметник на тях няма, има само паметни плочи с изписани няколко имена, а като цяло на всички загинали от региона. И, разбира се, паметникът сам като здание, като обект на преклонение, е един елемент от нашето възпитание за отношението към тези хора“, каза той.
На въпрос как си обяснява това, че до момента няма изграден такъв паметник в Радомир, Славчо Свиленов отговори така:
„Според мен е имало опити, доколкото проучих, да бъде направено нещо подобно, но събитията от 9 септември 44-та година, до 10 ноември 89-та година, парализират подобни инициативи. Тогава тези войни се считат като империалистически, като неправилни от гледна точка на тогавашната идеология и на практика това не е било приоритет нито на държавата, нито като възпитание и отношение на хората и на населението към тези герои. И за съжаление най-големите герои от новата ни българска история, ако говорим в национален мащаб, 200 000 мъже до края на Първата световна война загиват – цветът на нацията буквално е избит по фронтовете. Тези хора остават на заден план.“
По думите му всяка епоха има своите исторически въпроси, които трябва да бъдат разрешени, а историята като наука ни помага да осъзнаем, че нито сме първите, нито сме последните, които имат да се справят с определени казуси.
„Това е най-ценното на тази наука за обществото като цяло. Дори за отделния човек тя служи като едно невероятно вдъхновение. Човек, израствайки – има нужда от примери, има нужда от модели за подражание, а в историята могат да бъдат намерени много такива. И не само добри, а и лоши. Лошите примери също са много полезни за израстването на един човек, а и на едно общество. Така че този модел е приложим и към индивида, и към колектива“, допълни Славчо Свиленов.
Учителят смята, че сме позабравили какво е войната.
„Ние сме трето-четвърто поколение, което не я познава и сякаш като наблюдаваме световните процеси, особено европейското общество, с изключение на Западните Балкани, доскоро не познаваше войната и, наблюдавайки тези процеси, много си проличава, че когато не се страхуваме от нея и когато не я познаваме, сме склонни към определени крайности. Така че обръщането на специално внимание на военната история е до голяма степен и един гарант за мир. Защото войната е приемлива само за хората, които не я познават“, обясни той.
„Определено искам да науча учениците си на родолюбие, но родолюбие, което не се изразява в крайности, родолюбие, което не е нетолерантно, а напротив. Родолюбие, което е свързано не към омразата, а към любовта и грижата към себе си, околните, околната среда и обществото. Това е родолюбие.
Защото в днешно време много хора залитат в определени течения – не мога да кажа, че омразата, че расизмът, че отношението към различните, е форма на родолюбието. Напротив, това е нещо отвратително, което трябва да бъде елиминирано от този термин и ясно разграничено – родолюбието е любов и грижа, и отговорност“, подчерта учителя.
Чуйте целия репортаж в прикачения звуков файл.
