На 14-ти май тази година Съветът на ЕС прие пакта за миграцията и убежището. Тази стъпка се смята за едно от големите постижения на мандата на ЕК през последните 5 години начело с председателя Урсула фон дер Лайен. Макар и да бе постигнат консенсус, все пак някои държави останаха недоволни, а миграцията продължава да бъде една от най-разделителните теми за 27-те.

Кой печели и кой губи от пакта?

Накратко – страните от първа линия като Италия и Гърция например, ще получават помощ от останалите. От една страна имат възможност да изпращат мигранти към други държави, а ако тази друга държава откаже да ги приеме, се задължава да  им изплаща „обезщетения“ от 20 000 евро на мигрант. Полша, Унгария и Словакия гласуваха против приемането на новия европейски пакт за миграцията и убежището, а Чехия, Малта и Австрия се въздържаха.

За всяка държава всяка година ще бъде определяна квота за броя на мигрантите или търсещите убежище, които може да приеме. България като външна граница на ЕС също трябва да се готви сериозно за промените. Ако София сигнализира, че на наша територия има прекалено много мигранти с искане за убежище, Съветът на ЕС трябва да реши как да ги преразпредели. Според новите правила, които ще влязат в сила през 2026 г., лицата, търсещи убежище, следва да бъдат разпределяни еднакво в цяла Европа.

Сред другите мерки, които ще бъдат факт след 2 години, са по-строг граничен контрол, включително взимане на биометрични данни и по-бързо връщане в страните на произход.

Според официалните данни на ЕС до момента за 2024 г. 27,770 са пристигналите на Стария континент. Мигрантите и бежанците се опитват да достигнат до Европа главно по 4 основни миграционни маршрута, а след началото на военната агресия на Русия през февруари 2022 г. – и по един допълнителен временен маршрут от Украйна:

  • През Източното Средиземноморие
  • През Западното Средиземноморие и Западна Африка
  • През Западните Балкани
  • От Украйна

Мрачно бъдеще описват анализаторите, когато говорим за бежанците от Украйна. Ако Русия спечели войната или продължи да напредва на запад, то ЕС би трябвало да се готви за нова огромна бежанска вълна. След началото на пълномащабната руска агресия първоначално повечето украински бежанци потърсиха убежище в съседните страни от Централна и Източна Европа, най-вече в Полша. Когато бежанската вълна от Украйна достигна своя пик, в Полша имаше 1,6 милиона украинци, избягали от войната, пише Дойче Веле. Днес броят им е спаднал под един милион. Сега Германия отчита най-големия брой украински бежанци в абсолютна стойност сред европейските държави.

Именно Берлин в момента призовава за солидарност при приемането на украинци. Експерти твърдят, че бежанците ще предпочетат Германия пред Франция, Белгия или Италия – заради по-благоприятните условия, които Федералната република предлага като възможности за трудова заетост и социални помощи.

Предизвикателствата

Все по-набиращите популярност крайнодесни формации в целия ЕС са основното предизвикателство пред миграционната политика на Общността. Популистите в Европа използват темата, за да спечелят симпатизанти с националистически лозунги. Младите са настроени повече против имиграцията, отколкото по-възрастните поколения в някои части на Европа, установи анализ на Guardian, докато нагласите към миграцията се втвърдяват в континентална Европа преди изборите за ЕС на 9 юни. Констатациите идват на фона на последните национални избори – в Холандия, Финландия, Швеция, Франция – на които младите хора гласуваха в безпрецедентен брой за националистически партии и евроскептици.

Пактът за миграцията се възприема широко като опит за противопоставяне на крайнодесните, които се възползват от нарастващите антиимиграционни настроения в цяла Европа. Унгария и Полша бързо заявиха, че няма да приемат премествания след приемането на пакта.

Данни от Frontex, граничната агенция на ЕС, показват, че нелегалната миграция към ЕС се е увеличила през последните няколко години, въпреки че все още е далеч под нивата, наблюдавани по време на бежанската криза в блока през 2015-16 г.

През 2023 г. са регистрирани 385 445 незаконни преминавания на границата на ЕС по маршрути като Средиземно море и източните граници на блока, което е увеличение спрямо 326 217, регистрирани през 2022 г., и 199 898 през 2021 г.