Теорията за панспермията гласи, че животът се разпространява из космоса чрез астероиди, комети и други обекти. Когато на дадена планета се появят градивните елементи на живота, сблъсъци могат да изхвърлят повърхностен материал в космоса, който след това пренася тези „семена“ към други светове.

От десетилетия учените спорят дали това е могло да се случи между Земята и Марс (и в двете посоки). Напоследък обаче спорът около възможното съществуване на микробен живот в гъстите облаци на Венера поднови дискусиите за междупланетен трансфер между Венера, Земята и Марс, пише bTV.

В скорошно проучване, представено на Конференцията по лунна и планетарна наука (LPSC) през 2026 г., екип от Лабораторията по приложна физика на Университета Джонс Хопкинс (JHUAPL) и Националните лаборатории „Сандия“ разглежда тази идея в детайли, съобщи Science Alert, цитиран от БГНЕС.

Използвайки рамката на „Уравнението за живота на Венера“ (VLE), разработена от Ноам Айзенберг и др. през 2021 г., моделите на екипа предсказват, че живот би могъл да съществува в облаците на Венера поне няколко дни на век, благодарение на материята, изхвърлена от Земята.

Подобно на уравнението на Дрейк, VLE разбива вероятността за живот на поредица от фактори, които (когато се умножат) дават приблизителна оценка на вероятността за живот. Математически уравнението изглежда така: L = O x R x C.

Където L е вероятността за съществуващ живот (от 0 до 1, където 0 означава никаква вероятност, а 1 – сигурност), O е произходът (вероятността животът да е възникнал и да се е установил на Венера), R е устойчивостта (потенциалът за съществуване на биосфера и издържане на промени), а C е продължителността (вероятността обитаемите условия да са се запазили до днес).

Използвайки тази рамка, екипът първо разглежда как органичният материал — независимо от произхода му — може да оцелее по време на пътуването в космоса. Освен шока и разрушенията от удара, има и силно нагряване, както и екстремни температури, радиация и вакуум в космоса.

Въпреки това, компютърни модели и изследвания на метеорити, открити на Земята, показват, че органичният материал може да оцелее при изхвърляне и междупланетен трансфер. При пристигането си на Венера всеки органичен материал също ще трябва да се разпръсне в или над облаците, за да оцелее.

С оглед на това изчисленията на екипа се фокусират върху това как биха се държали метеоритите-огнени топки (болиди) в атмосферата на Венера, като се вземат предвид тяхното изгаряне, експлозия и разпадане на фрагменти, които могат да „плават“ в облаците.

За целта те използват „модела на палачинката“ – популярен полуаналитичен метод, който описва фрагментацията на болида, докато той преминава през атмосферата. След като болидът експлодира в атмосферата („въздушен взрив“), аеродинамичното съпротивление разпръсква фрагментите хоризонтално, образувайки „палачинка“ от разпръснат материал (която екипът нарича „клетки“).

Използвайки модела на палачинката и предишни проучвания, за да получат стойности за първите два параметъра, екипът изчисляват общия брой болиди, пренесени от Земята или Марс към облаците на Венера.Резултатите показват, че стотици милиарди „клетки“ може да са били прехвърлени от Земята към облаците на Венера, а много от тях потенциално могат да останат жизнеспособни.

Въпреки това, най-добрата оценка на модела сочи, че около 100 клетки се разпръскват в облаците на Венера на земна година, докато 20 милиарда клетки биха могли да бъдат пренесени от Земята през последния 1 милиард години.

Макар екипът да признава, че моделът им не улавя всеки детайл от взаимодействието между болидите и атмосферата и че всеки параметър на VLE е обект на значителна несигурност (точно като уравнението на Дрейк), той все пак демонстрира, че панспермия между Земята и Венера е възможна. Следователно, ако бъдеща астробиологична мисия открие живот в облаците на Венера, има вероятност той да произхожда от Земята.