17.00 - 18.00 ч. – "В ръкавиците на прилепаря" – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработване на макети на прилеп от глина
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Образователна игра "Какво не знаем за прилепите?"
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
18:00 – 19:00 ч. – Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 - 18.00 ч. – Една година от живота на прилепа – образователна игра
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17:00-19:00 ч. – „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
19.00 – 20:00 ч. – Прoвокация с Ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
Партньори: Сдружение „Приятели на музея“, EUROBATS
*При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в Екомузей с Аквариум – ул. Етър 3.
ПРИЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Информационната кампания Нощ на прилепите в Европа/България ще се отбележи за двадесет и осми път през 2024 година благодарение на приноса и доброволния труд на всички партньори в кампанията.
Нашата цел е да покажем, че прилепите не са никак страшни, а напротив различни и симпатични. Притежават сетива и възможности, за които не сме и подозирали. Ехолокация се използва от някои животни, например делфините, китовете и прилепите, за ориентация, намиране на храна и да общуват помежду си. Тези животни притежават естествен биосонар, който работи на принципа на активния сонар. Така например прилепите са способни да летят в пълна тъмнина в пещерите, в които живеят и да ловуват през нощта насекоми. Те генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е доста над прага на човешкото чуване (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz). Отделни индивиди от човешкия вид, могат да чуват в ниския спектър на ултразвука и това ги прави доста уникални.
В България се срещат 33 вида от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер. Нека всеки един от нас помогне с разпространяването на информация за важното значение на прилепите, така може да ги опазим за в бъдеще. В момента един от начините да опазваме и над 6000-те пещери в България е ако в тях има прилепни колонии. Много от тези пещери попадат в местообитание, което е обект на защита в мрежата НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите – местообитание 8310 Неблагоустроени пещери.
В Русенско mещерата „Орлова чука“ е третата по дължина в България със своите 13,5 км Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 км от град Русе. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Най-голямото и съвременно богатство са прилепите. Срещат се над 10 вида, като значими са летните колонии и зимни струпвания на пещеролюбивите прилепи, като голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii). Това я прави подземно убежище с европейска и световна значимост според EUROBATS.
Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения, като туристически обект в периода 1 април – 1 ноември в благоустроената й част.
В пещерата „Орлова чука“ са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, които са изложени в Екомузей с Аквариум - Русе. Намерени са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура от 14 градуса. Пещерата е природна забележителност и въведения режим на човешки дейности, гарантира опазването й.
