Кадрите от погребението на Ратко Младич в Белград бяха дълбоко тревожни. Те показват провал в изправянето пред миналото и противоречат на ценностите в сърцето на европейската интеграция, заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос от трибуната на Европейския парламент в Страсбург.

"Особено обезпокоително бе да се видят сръбски министри, държавни служители и военни представители заедно с лидери и политици от Република Сръбска да присъстват на погребението и публично да отдават почит на военнопрестъпник. Европейската комисия призовава сръбските власти, както и всички актьори в региона да допринесат за помирение и добросъседски отношения", заяви Кос в началото на дебат в пленарната зала днес относно масовото присъствие на хора на погребението на военнопрестъпника Ратко Младич в Белград.

Тя призова сръбските власти да спрат да използват миналото като преграда за бъдещето и да поставят началото на истинско помирение, така че всички страни от региона да могат заедно да изградят мирно и проспериращо бъдеще в Европейския съюз без омраза и конфликти.

"Европейският съюз е солидарен с всички жертви на тези военни престъпления, оцелелите и техните семейства. Стабилността и просперитетът в Западните Балкани са в стратегическия интерес на Европа. Сърбия има централна роля и отговорност в това отношение. Чрез кандидатурата си за членство в ЕС Сърбия се ангажира с нашите стандарти, принципи и ценности. Европейската комисия е била ясна, че възхвалата на военнопрестъпници, отрицанието на геноцида и ревизионизмът са фундаментално несъвместими с тези ценности", подчерта още Кос.

Тя допълни, че много граждани от Сърбия и региона са ѝ писали, отхвърляйки възхвалата на военнопрестъпници. Затова според нея Сърбия заслужава да бъде подкрепена и има място в Европа. 

Хърватският евродепутат от политическата група на Европейските народни демократи Давор Иво Стиер коментира след изявлението на Кос, че от гражданите на Сърбия зависи каква държава искат.

"Трябва ясно да заявим, че в европейското семейство няма място за онези, които възхваляват войната, водена от Младич. Не трябва да има европейски средства за онези, които не желаят да се разграничат от политиката на Слободан Милошевич. Сръбските граждани имат право на европейска перспектива и не бихме искали Младич да погребе европейското бъдеще, но няма да подпомогнем тази перспектива, ако си затваряме очите пред онези, които го възхваляват", подчерта той.

Хърватският евродепутат Тонино Пицула, който е и докладчик на ЕП за напредъка на Сърбия по пътя на евроинтеграция, отбеляза, че начинът, по който е организирано погребението на Ратко Младич, е "още един пример за политиката на официален Белград - това говори не само за напълно неприемливото отношение към престъпление от близкото минало, но и за посоката, в която се движи днес Сърбия".

"В ЕС се борим срещу фалшивите новини и дезинформацията, но трябва да се борим и с релативизацията на историята и военните престъпления", заяви Пицула.

Българският евродепутат Петър Волгин от групата на „Европа на суверенните нации" заяви, че "шокът на брюкселските чиновници" е твърде избирателен, тъй като реагират на погребението на военнопрестъпника Ратко Младич в Белград, но не и на погребението в Киев на Андрей Мелник, който е бил сътрудник на германските нацисти.

"Тогава нямаше никакво възмущение - нито от страна на Урсула (фон дер Лайен), нито на Кая (Калас), нито от Вас, г-жо Кос", подчерта Волгин. "За съжаление, именно тези двойни стандарти се превърнаха в запазена марка на ЕС", посочи той.

Младич, който почина на 27 август в затвора в Хага, докато излежаваше доживотна присъда за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, беше погребан на Топчидерското гробище в Белград на 7 септември. На церемонията присъстваха хиляди негови привърженици, ковчегът беше изпратен с военни почести, а опелото беше отслужено от сръбския патриарх Порфирий.

Около 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. при клането в Сребреница от босненските сръбски сили – престъпление, класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд, припомня АФП. Това е най-тежкото престъпление, извършено по време на междуетническата война в Босна, която отне близо 100 000 живота между 1992 и 1995 г.

Международният съд в Хага издаде през 2007 година решение, в което се посочва, че през юли 1995 година в Сребреница, която тогава е била защитена зона на ООН, армията на Република Сръбска е извършила геноцид. Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид, отбеляза тогава Европейският нюзрум. Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а „ще отвори кутията на Пандора“ и ще допринесе за „разделение и регионална криза на Балканите“.

През 2024 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Също така бе приета Резолюцията, осъждаща действията, възхваляващи лица, осъдени от международни съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.

Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица, пише БТА.