Мария Василева за "40 до 40"

Номинациите за тазгодишните 40 вече са ясни. Ние продължаваме да ви запознаваме с журито на проекта.

Продължаваме да си говорим за млади хора, които могат да променят не само средата си, а и света, в който живеят. Те са иноватори, те са млади, различни, успешни хора. Става дума, разбира се, за Проект „40 до 40“, в който Дарик радио търси за пореден път 40 души, на възраст до 40 години. Преди да ви представим всеки един от тези 40 души, ви представяме хората, които ще ги избират. Защото е много важно критериите и авторитетите, които избират нашите следващи герои. Сега ви представям Мария Василева – български изкуствовед и куратор, главен уредник в Софийската градска художествена галерия.

***

Здравейте! Защо приехте да участвате в този проект? Тази година тенденцията е наука и образование, като това са 26% от номинираните. Бизнес и предприемачество – 21%, технологии и иновации – 9%, култура и изкуство – 18% и в графата „други“, което е здраве и спорт – 8%.

Мария Василева: Здравейте! На мен ми се струва, че културата и изкуството не са намерили достатъчно голям процент. Иска ми се и още, и още. Приех да участвам, защото самата аз се занимавам много с млади хора и от много години се опитвам д подпомагам развитието им. Това ми се струва изключително важно – да имаме сигнали от тях постоянно, накъде върви светът. Аз съм в малко привилегирована позиция днес, защото започна вече онлайн журирането, първата класация на „40 до 40“ и съм в изключително приповдигнато настроение от всичко, което видях. Фантастична селекция, невероятни млади хора, които ни показват, че ние живеем в един различен, променящ се свят. Тази класация ни дава много ясна представа накъде вървят нещата.

Какво поколение расте? Вие казахте, че общувате с млади хора, работите с тях, търсите, намирате ги. Какво е поколението, което расте и сигналите, които Ви дават тези млади хора?

Мария Василева: Първо всички знаем, че това, което се случва в световен план е много интересно и драматично ще промени живота ни. Това е цялата ситуация на споделянето. Говорим за икономика на споделянето, за култура на споделянето. Това, което младите хора правят в момента чрез споделянето на най-практични неща през Facebook, Twitter, коли, апартаменти, пътуване, стаи и т.н. Това всъщност променя света ни от един твърде егоцентричен свят към един свят,  в който започваме да общуваме на по-различно ниво. Не отделният и конкретен човек е в центъра на вселената и слава Богу, че това се променя и започва да става така. Други ценности излизат на дневен план, много по-важни неща и едно общуване, различно от това, с което ни сме свикнали до този момент.

Ние българите сме свикнали много да се подценяваме. За младите хора сме свикнали да казваме - Терминал 1, Терминал 2 – все изходни точки за един по-добър, по-развит, по-цивилизован свят. Къде мислите, че младите хора българи, в областта на културата и изкуството, са на световно и европейско ниво?

Мария Василева: Аз виждам дори от класацията на „40 до 40“, че много от тези българи, които са искали да се образоват в чужбина и да видят какъв е светът отвъд границата, след това се връщат тук с всички знания, които са придобили. Те вливат една нова енергия, което е много добър показател. Същото е и в областта на културата. Наистина от доста години съвременните български художници хората, които познавам аз по-отблизо и по-добре, общуват на един и същ език с всички хора по света. Това е фантастично чувство. Ние винаги, десетилетия наред, сме били много назад от световните процеси. Навремето имаше един френски професор, Пиер Растени, който каза, че българското изкуство в началото на 20-ти век е било 50 години назад от други процеси. Леко по леко обаче, тази дистанция се стеснява. Когато той беше в България през 90-те години каза, че идва моментът, в който силите се изравняват. Мисля, че този момент настъпи отдавна. Равностойни са нашите художници и тук не говорим за някакви чисто технически умения. Говорим за мислене, изразяване, мащаб, желание и най-вече за самочувствието, че не може да се живее само в границите на една конкретна държава. Това е прекалено малко поле. Светът е отворен и трябва да се черпи с пълни шепи от това, което той дава като възможности.

Предполагам, Вие ще залагате на номинираните в сферата на изкуството и културата?

Мария Василева: Всички са ми страшно интересни. Както казах, наистина ми се струва, че хората от сферата на изкуството и културата не са достатъчно. Има много повече интересни, млади хора, които биха могли да попаднат в тази класация.

Моля, дайте ни пример. Имаме нужда да продадем надежда...

Мария Василева: Аз не бих назовавала конкретни хора, но са ми интересни такива, които са не само добри професионалисти, а имат и активна социална позиция. Интересуват се какво се случва, образно казано, извън стените на ателието или на офиса. Хора, които наистина имат активна гражданска позиция. Интересни са ми младите хора, които се опитват да прехвърлят мостове между отделните професии. Това е особено важно за областта на културата, където продължава едно твърде тежко разделение на отделно професионалисти. Хора, които се занимават само с театър, само с кино или само с изобразително изкуство. Затова и забелязах, че сред номинираните са попаднали именно такива млади хора, които се опитват да изградят някакви контакти и да нарушат тази цялостност на отделните професии. Ако са изкуствоведи, да работят с млади архитекти, с млади социолози, с млади културолози. Така, погледа на всичко, което се случва около нас става много по-пълен. Това е много трудно. Самата аз съм се занимавала години наред и съм участвала в различни проекти, които са се опитвали да направят именно това. Някак да извадят конкретния професионалист от неговата зона на влияние и да се опитат да го поставят в едно по-широко поле. Това е изключително интересно и изключително полезно, и не знам защо се постига толкова трудно. Преди доста години работехме върху един проект „Визуален семинар“, който за първи път срещна професионалисти от Софийски университет с художници и теоретици на изобразителното изкуство. Това беше може би първата крачка и сега то продължава. Тези контакти, които имаме ние със Софийски университет, с различни млади архитекти са страшно полезни. Появяват се много проекти, които вече разглеждат един проблем от много повече страни отколкото, ако се разглежда само в полето на визуалните изкуства. На мен това ми е много интересно и бих подкрепила такива хора, които излизат извън собствената си сфера на влияние и се опитват да създадат прословутите мрежи, за които ние всички мечтаем и говорим. Наистина, днес да живеем без създаването на такава мрежа с хора, от различни професионални полета, става почти невъзможно.

Мислите ли, че нещата в България се случват централизирано? Че е по-лесно да се случат нещата в София, отколкото някъде в провинцията и във Вашата област?

Мария Василева: След примера на Пловдив, който имаме през последните една-две години виждаме, че не е чак толкова трудно да се случат нещата и някъде другаде. Има основа, има енергия, има хора, които да реализират много проекти и в други градове. За съжаление обаче, статистиката сега е такава, че все още София продължава да бъде най-активния център. Но много малко трябва, за да се отприщи тази енергия и аз продължавам да вярвам, че сега след Пловдив, ще се включи и Варна много по-активно, а също и други градове. Познавам сцената на много места в страната и знам, че отминава времето на летаргията и  на едни доста ретроградни сили. За съжаление, те дълги години дърпаха развитието на културата назад към едно много удобно русло от 80-те.

Наистина все едно времето беше спряло и се чудиш коя година е, като гледаш някои неща.

Мария Василева: Така е. Просто е невероятно, колко време отнема да се превъртят нещата и човек да се откаже от удобството, в което е живял. Има го този момент, но с тези млади хора, които и тук излизат, наистина вярвам и съм доста оптимистично настроена, че нещата коренно ще се променят. Единственият проблем за мен е, че тези лица не ги виждам навсякъде. Би трябвало точно тези хора да ме заливат от малкия екран, от всички медии. Това не се случва и не мога да разбера, защо е така. По-скоро се появява някаква негативна енергия. Или ако има положителни примери, те са все едни и същи, повтаряни. В тази класация виждам невероятни млади хора и невероятни нови профили специалности и терени, на които младите хора се изявяват. Това е най-фантастичното. Даже, не конкретните хора – чудно е, че ги има и те ще бъдат номинирани и наградени. Но има нови полета, в които се развива въобще съвременното мислене, съвременното творчество, съвременната икономика и със съжаление трябва да кажа, че ние малко ги познаваме.

Защо наистина не ги виждаме и някак са невидими тези хора? Ние сме щастливи, че можем да се докоснем до тях, но представете си колко други хора не могат.

Мария Василева: Това е изключително полезна инициатива и без нея и аз сигурно нямаше да знам за много неща, които се случват около мен. Наистина този проект ни дава възможност да видим в какъв свят живеем. И той е много променен, много динамичен, много бързо развиващ се и в крайна сметка, ни дава доста оптимизъм за това, което предстои.

Благодаря Ви за този разговор!