Маргарита Стойкова пред Дарик: Винаги съм искала да остана в България, но България не поиска да остана

Чуйте целия разговор тук:

Аз не исках да бягам! Винаги съм искала да остана в България, но България не поиска да остана“. Това каза Маргарита Стойкова в предаването „Посока Култура“ по Дарик в неделя. Преди дни младата българска актриса бе отличена сред 10-те европейски изгряващи звезди на 74-тия филмов фестивал „Берлинале“ заради участието си във филма „Диада“ на Яна Титова. Любопитното е, че този успех на един от най-престижните европейски филмови фестивали идва, след като Маргарита Стойкова не е приета в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) в София. Сега Маргарита Стойкова казва, че хоризонтите пред нея са много по-големи и ще се бори за „Оскар“.

Маргарита Стойкова пред Дарик: Винаги съм искала да остана в България, но България не поиска да остана

Маргарита Стойкова с награда на „Берлинале“ за изгряваща звезда

„Имам много мечти, една от които е Оскарите, но всяка мечта се сбъдва постепенно с успеха. Готова съм на всичко, за да се боря докрай за това, което искам да правя“, каза пред Дарик Маргарита Стойкова. И вдигна завесата на бъдещите си тврочески планове.

„С всичко, което се случи с „Берлинаре“ – срещнах се с много хора, които намериха агенции във Великоблратиния и ми предлагат работа там. Винаги съм си мислила, че образованието в Лондон е високо, доста време изучавах как работят там“, казва младата акриса. Но подчертава: „Аз обичам България и дори и да завърша там, ще се върна“.

Яна Титова пред Дарик: Българското образование трябва да обръща по-голямо внимание на насилието и да се бори срещу него

Маргарита Стойкова коментира и сюжета на филма „Диада“. Тя посочи, че днес на младите хора им се налага много по-бързо да пораснат. „За мен поколонието в момента е много сбъркано. Достъпът до социални мрежи те кара да пораснеш бързо, защото имаш достъп до много информация само с един клик“, споделя актрисата. Според нея „при всяко бунтарско дете проблемът идва от семейството: „Ние израстваме със семействата си и в един момент, когато те изчезнат, ние усещаме липсата им. Разбрах, чрез моята героиня, че такова нещо има. Можеш да стигнеш до състояния и настроения, които не можеш да предположиш, че имаш, именно заради липсата на тази майчина любов“, казва Маргарита Стойкова.