Често обществото, училището и семейството ни отдалечават от истинските ценности, убедена е психоложката Мадлен Алгафари. На детето се казва: „Не падай на колене, не си пречупвай гордостта, грозно е да се показваш уязвим. А най-естествено е, когато си слаб, да помолиш за помощ. Или „Не бъди агресивен", а как тогава детето да отстоява територията си?
От "9 месеца" потърсиха Мадлен, за да разберат как трябва да подхождат родителите към децата, за да ги предпазят от нездраво агресивно поведение. Попитахме я за разликата между добрата и лошата агресия. "Добрата агресия никога не е грозна, а е топла категоричност и спокойна сила", обясни тя. "Ако се направи анкета на улицата на тема „Ценност ли е смирението", много хора ще кажат „Не", защото го разбират като унижение. Когато липсва този тип култура, започват болестите".
Още от бебе детето усвоява агресивния модел
Една от най-честите грешки е откъсването на бебето от майката непосредствено след раждането. То трябва да бъде поставено на гърдите на мама веднага след като е излязло от утробата, съветва Мадлен. Отнасянето на бебето в друго помещение е изключително травмиращо за него.
В първите месеци от живота си то няма никаква способност за абстракция и никакви мисловни операции. До една година за него „аз” и „мама” са едно и също нещо. Не може да си каже: „Мама е оттатък”. Плачейки, то се моли, защото има потребност. И когато никой не го успокоява, то преживява ужас. Ако мама не дойде, аз отричам себе си, защото няма ли я мама, няма ме и мене. Когато проходи и проговори, детето установява, че всъщност е самостоятелен индивид. Мога да бутна една чаша, да я счупя, а мама да я няма до мен.
Тогава ще си кажа: „Аз произведох действие”. Значи аз съм нещо различно от майка ми. Нормално е като видя, че съм независим и самостоятелен, да искам да проверя докъде стигат моите граници. Най-лесният начин е като започна да казвам „не” на всичко, което ме питат и което поискат от мен. Децата влизат в тази фаза напук, защото тестват доколко светът признава тяхната индивидуалност. Тогава усвояват агресивния модел.
Искайте мнението на мъника, за да се чувства значим
Друга грешка на българския родител е, че детското право на мнение не се приема. Естествено, има лимити, които възрастният трябва да поставя. Когато е студено, малчуганът не може да излиза навън по тениска, той не бива да бърка в контакта. Трябва да искаме мнението и на детето, за да се чувства значимо. Иначе то си казва: „Аз не съм ценен, никой не ме чува·. После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва „Не искам·, и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я задържаме и тя се натрупва. Ако умеем да я изразяваме в момента, тя ще е спокойна и категорична. Псуване, заяждане и отмъстителност са болна агресия. Тук роля играе енергията на родителя. Важна е убедителността.
Галенето и гушкането са по-важни дори и от храненето
Когато прегърнете едно дете, дори да не сте го нахранили, то се успокоява, чувства се сигурно, а от това много зависи и коефициентът му на интелигентност след време. Защото, ако то плаче и веднага някой се отзове, ще расте с вътрешната вяра, че е значимо. Ако аз съм важен и значим, ще имам и по-добра самооценка. Ако имам по-добра самооценка, ще съм много по-смел да експериментирам, да пробвам, да рискувам. Ако аз пробвам и рискувам, ще натрупам повече житейски опит и естествено, ще получа повече информация.
Отдавна е доказано, че гушкането е основен инструмент за сваляне на напрежението. Както има топлообмен между телата, така има и енергообмен, казва Мадлен и припомня, че възпитанието започва още от вътреутробния период. Една тревожна, неискаща детето си или много уплашена бъдеща майка със сигурност създава неблагоприятна среда за бебето. В него все още не протичат мисловни процеси, кората на главния му мозък не е развита, но вече има емоционална памет. Бебето общува с майка си още оттогава, затова е важно тя да е спокойна.
Към агресивното поведение подхождайте с добро
Как да постъпим, ако детето ни е агресивно към връстниците си? „Подхождайте с добро”, категорична е психоложката. „Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си и депресиране, преживяват се като жертва и реагират бунтарски. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума.
В дъното на детската агресия е собственото ни нездраво отношение към малките. Липсват споделянето, близостта, диалогът, и то не само при съвсем малките, а и при големите. Агресията е следствие, не причина. Важно е да чуем децата – не само какво ни казват, но и как. Ако чуем навреме това, от което те са готови да се оплачат, можем да предотвратим последиците.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
