Мащабното застаряване на населението, което беляза последните десетилетия, е огромно предизвикателство пред обществата и икономиките в много страни по света. На практика, то означава по-малко работна сила, която се влива в пазара на труда, повишаване на разходите и намаляване на приходите. Но застаряващите икономики страдат не само заради бюджетните затруднения. Демографският спад води след себе си и един нов проблем, отвъд фиска - ограничеността на нови идеи. А това се превръща в част от икономическите последици, свързани с бързите темпове на остаряване.
Демографските промени през призмата на иновациите представи в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Блатов. В авторската рубрика „Икономистът говори“ той постави фокуса върху темата „За възрастните и за хората без пламък“ и акцентира върху един по-малко коментиран, но безспорно ключов ефект от застаряването - отражението му върху производствения фактор.
В младите хора, до около 30-годишна възраст, посочи проф. Балтов, като се позова на психологическите изследвания, преобладава т.нар. течна или флуидна интелигентност. Това е способността да търсят идеи, да решават проблеми, да намират решения. Докато хората, преминаващи възрастта 30-40 години, формират т.нар. „кристализирана интелигентност“- запас от знания и опит, натрупан с времето, как да се справят със заданието.
На пръв поглед, подчерта проф. Балтов, би трябвало да имаме идеалната комбинация от тези групи. „Но аз не бих дал ясен знак за равенство между иновации и възраст“, каза той.
По думите на проф. Балтов, при застаряващи нации процентът на стартиране на бизнес спада. Активирането на капитала по умния начин, който да замества рутинните дейности, обаче ще освободи възможност на голяма част от хората да продължат да бъдат творчески настроени за по-дълъг период от време, вместто да влизат в рутината и да убиват именно този пламък.
„Още по-остро стои въпросът с т.нар. разрушителна иновация. Това са изобретения, които не просто водят до комерсиализация, а на база на тях, се получава вълна от други изобретения и хората се отказват от типичния модел на работа в определена област“, поясни икономистът. За пример той посочи изследванията на американския биохимик Кари Мълис в областта на генетиката и широкото прилагането на метода на Полимеразна верижна реакция в медицината. „Ето какво представлява една такава разрушителна иновация- изобретение, което води до разрушителната иновация“, уточни ректорът на Бургаския свободен университет.
Според икономистът, не е необходимо непрекъснато да се прави разрушителна иновация. „Безспорно, поради застаряването на населението се очаква творчеството или това което се описва като течна или флуидна интелигентност, ще спадне. При застаряващи нации процентът на стартиране на бизнес спада. Но активирането на капитала, по умния начин, който да замества рутинните дейности, автоматизирането на много процеси, използването на повече техники и технологии, ще освободи възможност на голяма част от хората да продължат да бъдат творчески настроени за по-дълъг период от време, вместо да влизат в рутината и да убиват този пламък“, коментира проф. Балтов.
„Има ли спасение? Светът не е приключил!“, обобщи той.
Кои са държавите, емблеми на застаряването, кои са „победителите“ в демографския спад и какви са ефектите върху капитала и производителността, чуйте проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток:
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
