Оставка. Днес я подаде лидерът на БСП Корнелия Нинова. Но не за първи път. Тя застана на чело на БСП през май 2016 г. Оттогава досега председателският ѝ стол след провеждането на всеки избор - предсрочен или редовен, местен или национален, силно се разклащаше заради намаляващата подкрепа на червения електорат. 

Почти всеки път се намираше кой да поиска оттеглянето на Нинова. Така на практика лидерът на социалистите се превърна в политическият лидер в България с най-много искани оставки и най-много подавани такива. Но въпреки това оставаше на поста.

Катастрофални резултати за БСП. Но за първи път ли?

Обявеното намерение днес да се оттегли като председател на партията обаче изненада публика. Основно заради аргумента за постигнатите катастрофални резултати от страна на БСП на изборите и факта, че това съвсем не е прецедент.

 „Оценявам нашите резултати като катастрофални – поемам политическата отговорност и подавам оставка. Свиквам Националния съвет, който трябва да избере един от заместник-председателите, който да довърши мандата, да организира пълен цикъл отчети и избори – нови общински и областни председатели, структури на движенията, пряк избор през септември на председател и конгрес през октомври”, каза Нинова на изявлението си в централата на БСП на “Позитано” 20 във вторник.

Предистория

След като пое поста на лидер на столетницата, Нинова влезе в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Михаил Миков и Сергей Станишев, както и с редица изявени фигури от столетницата. Напрежението помежду им продължава и до момента. Дни преди кампания за отминалите на 9 юни избори да стартира, в интервю за Дарик Станишев обясни, че именно Нинова носи вина за вътрешните битки в БСП и за ниските резултати на социалистите на всички последни избори.

Факт е, че след като застана начело на БСП Корнелия Нинова предприе редица “чистки”, като се освободи най-напред от онези, които изразяваха несъгласие с нейните политики. 

Нинова се разграничи и от президента Румен Радев, чиято подкрепа социалистите дадоха на изборите преди първия му мандат като държавен глава. 

На два пъти тя формално подаваше оставка заради катастрофални резултати от избори, които нареждаха БСП все по-надолу в изборните резултати, но впоследствие оставаше на поста. Обикновено мотивът беше, че не трябва партията да се хвърля в хаос.

След вота през април 2021 г. например оставка подаде цялото ръководство на Изпълнителното бюро на социалистите, но Нинова заяви:

“Току-що цялото Изпълнително бюро подаде оставка. Решихме при първа възможност да се свика присъствен Национален съвет, който да избере ново Изпълнително бюро. Аз няма да подавам оставка. Бях избрана само преди 6 месеца с голямо мнозинство в партията”.

Вътрешни конфликти раздираха БСП

По време на управлението на Корнелия Нинова БСП се раздираше от сериозни вътрешни конфликти. 

Основните критици на партийната лидерка влязоха в екипа на президента Румен Радев и така задълбочиха конфликтните отношения. Антон Кутев стана говорител на служебните кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев, както и съветник на държавния глава. Янаки Стоилов стана служебен министър на правосъдието, Крум Зарков го последва на поста в един от служебните кабинети. Кирил Добрев беше изключен от партията по инициатива на Нинова и оспори това пред съда. Бившият шеф на столичните социалисти Иван Таков обяви, че сформира ново обединение в БСП, което ще се казва “Бузлуджа” и което няма да се съобразява с партийното ръководство на “Позитано” 20. 

През февруари миналата година прекратяване на мандата на Корнелия Нинова като председател на БСП, поиска Станишев. Според представители на вътрешнопартийната опозицията, подкрепила искането му, доверието в БСП е сринато, като сред причините за това се посочват “подмяната на социалистическите идейни основи на партията с популизъм”, “ляв консерватизъм” и “дилетанщина”. Конгресът на левицата обаче остави Нинова начело. 

След изборите на 9 юни младежкото обединение на БСП разпъна пред сградата на партийната централа транспаранти с искане за промяна и оставка на председателя.

Мандатът на Нинова изтичаше през септември 2024 г. През октомври ще бъде направен пряк избор на председател на партията.