Това са мъжете номинирани от академията на Дарик радио в седемнадесетото издание на конкурса
Карлос Насар, олимпийски, световен и европейски шампион по вдигане на тежести, проф. Мартин Вечев, създател на BgGPT първият изкуствен интелект изцяло на български език и екипна номинация за Иван Христов, и Андрей Арнаудов, продуценти на българската биографична драма „Гунди – Легенда за любовта“.
По традиция в номинирането на “Мъж на годината” участват журналистите на Дарикрадио, които издигат своите номинации на мъже, според заслугите им в изминалата година и/или настоящата година. Решаващият глас обаче е на публиката.
Всеки може да подкрепи, еднократно, една от номинациите до 30 април 2025 година, включително на сайта на проекта: https://manoftheyear.bg/ (При някои електронни пощи инструкциите за потвърждение на гласуването попадат в папка “СПАМ”, минути след гласуването).
Кой ще стане “Мъж на годината” за изминалата 2024 г. ще стане ясно през месец 2025 г., когато ще се проведе церемонията по връчване на наградите.
Повече за номинираните:
Проф. Мартин Вечев е български учен и професор по компютърни науки в Швейцарския технологичен институт (ETH Zurich), както и директор на INSAIT - институтът, който стои зад разработката на BgGPT. Вечев и неговият екип създават модел, който е специално адаптиран за българския език и културен контекст. BgGPT е важна стъпка напред в областта на езиковите модели и представлява значителен принос за развитието на изкуствения интелект в България.
Проф. Вечев е номиниран за Мъж на годината за приноса на института, който ръководи, към развитието на науката и високите технологии, както у нас, така и на световно ниво. Той е известен със своите изследвания в областта на машинното обучение, оптимизацията и теорията на алгоритмите. Вечев е завършил Софийската математическа гимназия и продължил образованието си в САЩ, където получава докторска степен от Университета на Вашингтон. През 2018 г. той става един от най-младите професори в ETH Zurich. Освен академичната си кариера, Вечев е и успешен предприемач и съосновател на дълбокотехнологични стартъпи.
Карлос Насар е първият български тежкоатлет, който спечели европейска, олимпийскаи световна титла за вдигане на тежести в една година – 2024.
През 2024 г. на Европейското първенство по вдигане на тежести в София, в категория до 89 кг, спечели злато в изхвърлянето с нов европейски рекорд от 176 кг. Златен медал в изтласкването с 215 кг и общо злато с 391 кг в двубоя.
По-късно, на Олимпийските игри в Париж, отново в категория до 89 кг., Насар взима златото, постигайки 180 кг в изхвърляне и 224 кг в изтласкване. Общият сбор килограми от двубоя (изхвърляне и изтласкване) е 404 кг, с което Насар постави нов световен рекорд. Резултатът от 224 кг. в изтласкването също е нов световен рекорд.
През декември, Карлос Насар постави и световен рекорд от 183 килограма в изхвърлянето в категория до 89 килограма по време на световното първенство по вдигане на тежести в Манама, столицата на Бахрейн, където е обявен и за Щангист №1 сред всички 232-ма участници на състезанието. Световният му рекорд от 405 кг в двубоя на кат. 89 кг му отрежда максималните 1000 т. по системата "Роби", въведена от Международната федерация по вдигане на тежести (IWF).
Иван Христов и Андрей Арнаудов са популярни български телевизионни водещи, продуценти и предприемачи. Известни са с работата си в различни телевизионни предавания и проекти, а лицата им изгряват на телевизионния екран особено ярко в култовото риалити шоу "Сблъсък" през 2000 г.
През годините те създават множество успешни телевизионни формати и предавания, някои от най-известните им продукции включват „Мюзик Айдъл“, „10-те най“, „Това го знае всяко хлапе“, „Рекламна пауза“, „Градски легенди“, „Хипнотизаторът“, „Къртицата“, „Дежа вю“, „Фермата“, „Папараци“, „Бригада Нов дом“ и сериали като „Съни бийч“ и „Мен не ме мислете“.
Номинацията им като екип в "Мъж на годината" е за продуцирането на високорейтинговия и обичан от зрителите български биографичен филм „Гунди – Легенда за любовта“ посветен на живота и кариерата на Георги Аспарухов – Гунди, една от най-емблематичните фигури в историята на българския футбол. Филмът, чиято премиера беше на 18 октомври 2024 г. и е режисиран от Димитър Димитров, се превърна в един от най-големите бокс офис хитове в последно време, като в първия уикенд печели 1 420 646 лв приходи и събира повече от 80 000 зрители става най-гледания филм в страната след 1989 година.
Историята на конкурса
Идеята за това да има конкурс като "Мъж на годината" е още от първия момент, в който започва да излиза мъжкото списание "Клуб М" - 1990 година. В началото номинациите и класирането правили водещи журналисти от всички медии и интелектуалци, членуващи в "Клуба на Клуб М". През 2001 година регламентът е променен - оттогава номинациите дават журналисти, а мъжът на годината се избира чрез гласуване в интернет. Дарик притежава марката "Мъж на годината" от 2008 г. Тогава е създаден и официалният сайт на конкурса.
Бърз поглед в листата на победителите показва, че в нея присъстват предимно политици и спортисти. Президентите Желю Желев и Петър Стоянов са печелили по два пъти конкурса, съответно 1990, 1992 и 1996, 1997. Държавният глава Георги Първанов оглавява класацията през 2003 г.
Мъже на годината са били още експремиерите Филип Димитров (1991) и Иван Костов (1998), бившите кметове на София Стефан Софиянски (1995) и Бойко Борисов (2006). Борисов е награден и през 2002, но в качеството си на главен секретар на МВР. В тази поредица добавяме и кмета на Каварна Цонко Цонев - “Мъж на годината” през 2005.
Заради знаменития си гол на "Парк де Пренс" през 1993 за "Мъж на годината" е избран Емил Костадинов. Христо Стоичков печели през 1994 г., не само заради присъдената му "Златна топка". Таню Киряков получава наградата през 2000 година, след като преди това е взел златото от игрите в Сидни. Гимнастикът Йордан Йовчев се разминава със златния медал от олимпиадата в Атина през 2004-та, но след това става "Мъж на годината". Веселин Топалов също притежава тази награда. През 2005 година екипът на списание "Клуб М" взима безпрецедентното решение да награди и него, въпреки че не е сред номинираните. Изключението е направено заради световното първенство по шахмат, което Топалов печели. При спортисти отиде титлата и през 2008-ма, 2009-а и 2010 година. Това са съответно волейболистът Пламен Константинов, футболистът Димитър Бербатов и волейболистът Матей Казийски.
Едва два пъти в историята на класацията, тя е била оглавявана от мъже, нямащи общо с политиката или спорта. Пожарникар № 1 Кирил Войнов става "Мъж на годината" през 1999 година, а шоуменът Слави Трифонов е отличен през 2001.
Спасителят от магистрала "Тракия" Стефан Стойчев пък бе определен за "Мъж на годината" през 2011 г. В цялата история на класацията той е първият непопулярен човек, който я оглавява, след като българите оцениха делото му - 29-годишният Стефан от Чирпан спаси живота на много хора, като им помогна да се измъкнат от катастрофиралия автобус на магистралата близо до Пловдив.
Петър Петров става "Мъж на годината 2012" - спасителят-механик от кораба "Коста Конкордия" спечели реномираната класация, която Дарик радио организира.
Миналата година наградата “Мъж на годината” беше връчена на космическият предприемач Райчо Райчев.
Кой ще е носителят на приза за 2024 г. решавате Вие!
