Приложението на изкуствения интелект в образованието, киберсигурността, трансформацията чрез програмата „Еразъм+” и подготовката на младите за професиите на утрешния ден бяха акцент на конференцията „Образование 4.0: Изкуствен интелект, Киберсигурност и Дигитално бъдеще с Еразъм+”. Събитието беше реализирано в рамките на инициативата „Панорама на уменията“ с организатори и инициатори от Центъра за развитие на човешките ресурси.
То събра представители на институции, академичната общност, бизнеса и технологичния сектор, които дискутираха предизвикателствата и възможностите пред съвременното образование в дигиталната ера. Специален акцент в програмата беше и появата на Антоанета Кръстева, която е директор на Главна дирекция „Образование, младеж, спорт и култура” в Европейската комисия. Кръстева представи визията на Европейския съюз за значението на иновациите и цифровите компетентности за образованието на бъдещето. Участие взеха и деца от различни училища, които представиха свои проекти.
„Образование 4.0: иновации, технологии и възможности в дигиталната ера. Изкуственият интелект, киберсигурност и професиите на бъдещето. Насоки за използване на изкуствен интелект в образованието, обсъждане на бъдещето на AI и професионалното развитие, използване на AI в индустриалната автоматизация.”
Така започна конференцията, която събра стотици хора от академичната общност, бизнеса, технологичния сектор, но и от официалните институциите, за да дискутират за важността на дигитализацията в образованието и на познанията по киберсигурност.
Ководещ на събитието беше модел, създаден с изкуствен интелект от ученици от Професионална гимназия по високи технологии „Александър Степанович Попов”.
„Аз съм вашият дигитален асистент Мария Попова. Добре дошли на първата международна конференция „Образование 4.0: Изкуствен интелект, Киберсигурност и Дигитално бъдеще с Еразъм+”. Радвам се да ви приветствам и да бъда ваш дигитален помощник днес.”
Специален акцент в програмата беше участието на г-жа Антоанета Кръстева, директор в ГД „Образование, младеж, спорт и култура“ в Европейската комисия.
“Ние се намираме в ключов момент от нашия път като цивилизация. Виждаме как светът се променя пред очите ни с невероятната скорост на технологическия напредък. А в този свят, задвижван от технология, ние трябва да прегърнем бъдеще, което е определяно от дигиталните иновации, от изкуствения интелект и от киберсигурността.”
Изпълнителният директор на организаторите – Центъра за развитие на човешките ресурси – Николай Спасов обобщи, че темите, които ще се обсъждат, са въпроси на визия за общество, в което всяко дете има достъп до знания, всяко училище разполага с иновативни инструменти за обучение и всяка образователна система е устойчива, справедлива и адаптивна.
„В свят, който се променя с безпрецедентна скорост, където технологиите не просто навлизат, а трансформират начина, по който живеем, учим и работим, образованието се превръща в най-мощният двигател на устойчиво развитие. Ние сме тук днес, за да разговаряме, за да коментираме различни теми, не просто за бъдещето, а за настоящето, което вече изисква дигитални умения, иновативно мислене и дълбоко разбиране на рисковете и възможнсотите, които носи дигиталната трансформация.”
Директорът на Дирекция „Селекция, деклариране и отчитане” в Центъра за развитие на човешките ресурси Моника Янакиева, обясни как се е родила идеята за тази конференция.
„Идеята е плод всъщност на бързо навлизащите темпове на дигитализацията в образованието. И установихме, че не само ние, но и другите национални агенции, другите държави от Европа имат проблем с използването на изкуствен интелект, киберсигурността в училище и затова решихме да бъдем домакин на такава голяма конференция, която е и международна.”
На въпрос какъв е правилният начин да навлезе киберсигурността, изкуственият интелект в образованието, Янакиева отговори, че за съжаление още правилен начин нямаме.
„Но при всички положения считаме, че споделянето на добър опит, добри практики и говоренето за тези теми би било добро начало за това ние да създадем една такава правилна формула. По отношение на тези две теми имаме проблем и с педагогическите специалисти, които реално изпитват затруднение в това да въведат използването на изкуствен интелект и правилно да пресъздадат на своите ученици как е по-правилно да се държим ние в интернет пространството, как да пазим личните си данни, как да пазим себе си.”
Янакиева обясни и коя е най-важната цел на конференцията.
„Всъщност нашата цел е и конференцията ще представи пред ЕК на финала наши препоръки за това как бъдещите програмни периоди да подобрим проектното финансиране и да го насочим повече към проекти, които да застъпват изкуствения интелект и които да разширяват знанията за киберсигурността в училище и в учебната среда”, каза тя.
Албена Спасова, която беше част от гостите на конференцията, и е съосновател на образователно-технологичния клъстър, обърна внимание и на това, че киберсигурността и изкуственият интелект вече навлизат като тема в училищната среда.
„Ние виждаме в определени училища, в определени класове, университети и т.н. да се ползват определени инструменти. Така че вече навлиза. За да навлезе по-масово, ние трябва да подготвим всички участници в системата, да променим техните нагласи, тъй като ние знаем, че системата на образованието е доста консервативна, което е окей да е така – защото иначе бихме живели в една по-хаотична система – но трябва да е и гъвкава, за да може да се адаптира към новите технологии, тъй като те се променят ежедневно.”
Спасова обаче коментира и дали децата, учениците и студентите лесно се адаптират към новата технология.
„Винаги казвам, че децата не се учат как да ползват технологии, а те учат чрез технологии. Защото това поколение израства с технологията от много ранна детска възраст. И те са инструмент, който те използват, за да развиват своята креативност. Затова в образователната система тези технологии трябва да бъдат адаптирани. Защото иначе ние не само ще загубим интереса на учениците, но и ще подготвяме децата с материя, която вече е остаряла и не е адекватна за бъдещия ден.”
Ученици от Професионална гимназия по високи технологии „Александър Степанович Попов”, които взеха участие със своя модел за дигитален асистент – Мария Попова, явила се и като ководещ на конференцията, вече превръщат дигитализацията в част от тяхната работа, учене и развитие. Директорът на Гимназията по високи технологии Маргарита Янакиева коментира как се насърчават учениците да извършват подобни дейности.
„За да работят по такива проекти ги насърчаваме чрез участието им в множество клубове за извънкласни дейности. В училището може би към момента функционират над 18 клуба. Киберклубът е най-новият клуб, от две години, но за сметка на това са с изключително сериозна работа, надграждаща професионалните умения, които учениците получават от обучението си в училище.”
Ръководителят на учениците д-р Митко Узунов, който също представи проекта редом с тях, сподели как трябва да се отнася модерният учител към образованието.
”Модерният учител трябва да слуша своите ученици по отношение на това как те виждат темповете на развитие в образователната система. Защо трябва да слушаме учениците? Защото в момента ние работим с поколението, което е родено в технологичната ера и в новото хилядолетие и те от ранна детска възраст започат да използват всякакъв вид технологични решения, за да може да се развива тяхното интелектуално ниво като личности и личностно ниво.”
Андрей Иванов беше един от учениците, създали дигиталния асистент. Той обърна внимание, че процесът по създаването му не е бил толкова лесен, колкото може и да изглежда отстрани.
„Беше доста интересен процес, защото за нас е нещо, с което се занимаваме по принцип, но точно за тази конференция решихме да наблегнем по-дълбоко спрямо това, което сме правили досега относно видео. И бих казал, че комплексно използвахме доста AI инструменти, за да се получи това, което днес видяхте и можем да кажем, че сме отделили сериозно внимание за направата на този проект.”
Другият от създателите на дигиталния модел, ученикът Красимир Луканов, обясни кое е било най-трудната стъпка при направата на ководещата.
„Най-сложното беше със сигурност дикцията и произношението на български език, защото този езиков модел на платформата, която ползвахме, беше оптимизиран сравнително добре за английски език, но не е така и за български език. За щастие платформата, която ползвахме, има функцията ръчно да се въведе произношението или транскрипцията на думите. Даже някои думи трябваше да се изписват грешно просто за да може самият езиков модел да ги произнесе правилно.”
На въпрос как би се обърнал към хората, които смятат, че децата си губят времето със стоене пред компютрите, ученикът отговори така...
„Бих им казал, че грешат. И защо? Ученици като нас и като цяло хората от нашата гимназия показваме, че тези всичките иновации като изкуственият интелект, могат да бъдат използвани за ползотворни цели. И за хората, които смятат, че изкуственият интелект е много добър, аз смятам, че най-доброто тепърва предстои от него.”
Създателят на „КиберКЛУБ” Антон Пулийски, който отговаряше за втория модул на конференцията, пък беше категоричен, че технологията не бива да се отнема от децата, а те трябва да бъдат научени да я използват.
„Това са пълни тъпотии, което искат да забранят телефоните в училищата, защото в образователния процес най-важното е да хванеш интереса на човека. Когато го хванеш, той ще учи, когато не е заинтересован и преподавателят не е окей, той не учи. Когато имаме някакъв достъп до телефони и сме установили, че децата вече имат интерес към това, това означава, че пътят вече е минат. Тоест ние вече имаме нещо, което им е хванало вниманието. Да им дадем това, което те са свикнали да получават – допаминът, който те получават от игрите, ами да обърнем учебния процес в игра. Защото това е най-краткият път да преодолеем това, а не със забраната на телефоните.”
Във вторият панел на конференцията също бяха събрани много интересни лектори. Борис Гончаров и Красимир Коцев – представители на бизнеса, предлагащ услуги в иновативната му част. Също така говорител беше комисарят от ГДБОП Светлин Лазаров и докторантът Александра Стефанова, която изследва как да бъдат най-лесно и ефективно обучени хората в различни структури да се предпазват онлайн.
Конференцията продължи няколко часа, като деца представяха своите дигитални проекти, а успешни лица от бизнеса и технологичната сфера дадоха различна визия за това как технологията и образованието трябва да си сътрудничат.
