Зеленият преход не е заплаха, а шанс Европа да води в състезанието за чисти технологии. Това каза пред Дарик радио заместник-генералният директор за климатично действие в Европейската комисия Ян Дусик, който беше на двудневно посещение в София. По думите му всяка нова инвестиция трябва да бъде устойчива и готова за климатичните предизвикателства – защото това е пътят не само към по-чиста, но и към по-просперираща Европа. Той подчерта, че вече живеем в ерата на климатичните промени и трябва да сме готови за нея. 

Как виждате напредъка на България в зеления преход в сравнение с други страни от ЕС?

Има голям потенциал в неизползваните все още възобновяеми източници. България има шанс да развие много повече зелена енергия – вятърна, слънчева, биомаса – които могат да заменят част от традиционните горива и да намалят зависимостта от внос. Това би помогнало и на икономиката, и на околната среда. Като цяло сме оптимисти за перспективите на България в сектора на декарбонизацията.

Но България все още силно разчита на въглища за производство на енергия. Как страната реално може да се справи с европейските цели за намаляване на употребата на въглища?

Истина е, че въглищата са едно от най-въглеродно интензивните горива. В Европа вече е ясно, че преходът от въглища към по-чисти енергийни източници е неизбежен. Все повече въглищни централи затварят не само заради климатичните цели, но и защото икономически вече не са конкурентни. Поддържането им често има социална роля – да осигури време и подкрепа за хората, заети в този сектор, докато се намерят алтернативи. А ние се стремим към пълно прекратяване на изгарянето на въглища.

Какви са алтернативите за работниците и за регионите, където въгледобивът е основен поминък?

Има вдъхновяващи примери от Европа. Например в Испания правителството и синдикатите подписаха споразумения за „справедлив преход“, които гарантират нови възможности за хората от въглищните региони. Преквалификацията и обучението са ключови – те отварят път към нови професии в сектора на възобновяемите източници, енергийната ефективност и чистите технологии. Важно е този процес да се планира съвместно – между държавата, общините, енергийните компании и представителите на работниците. Само така преходът може да е справедлив и успешен. Вече има успешни примери, и вярвам, че това ще бъде възможно и за България.

Какви възможности предлагат за България фондовете за модернизация и иновации?

Бих казал, че възможностите са значителни. И двата фонда – Иновационният и Модернизационният – могат да подкрепят проекти за чиста енергия, енергийна ефективност и нови технологии. Все още България не се възползва напълно от потенциала им, затова насърчаваме повече компании и институции да подават проекти. Радваме се, че първият проект по Иновационния фонд вече беше одобрен. Нашата роля е да помагаме на правителството да създаде правилните условия тези проекти да се реализират успешно. Бях окуражен от плановете на Министерството на енергетиката, особено в областта на декарбонизацията.

Някои критици твърдят, че зелените политики вредят на европейската индустрия. Какво бихте им отговорили?

Обръщаме голямо внимание на това процесът на декарбонизация да не се случва за сметка на конкурентоспособността. Новата индустриална стратегия на ЕС цели да покаже, че зелената трансформация може да бъде икономическа възможност, а не заплаха. Ако развиваме местно производство на чиста енергия, това ще намали разходите и зависимостта от външни източници. Развитието на чистите технологии вече е глобално – не е ограничено само в Европа. Виждаме мащабни инвестиции в САЩ, Китай, Индия. Това доказва, че посоката е правилна – който инвестира в зелени решения, ще е конкурентен и в бъдеще. Да бъдем конкурентни означава да използваме предимствата на декарбонизацията и да намерим пазари за чистите технологии, както в Европа, така и по света.

Но наистина ли европейската индустрия е по-малко конкурентна от американската или китайската заради Зелената сделка и по-високите цени на енергията?

Бих казал – да, по отношение на високите цени на енергията. Те са сериозно предизвикателство и затова сме толкова съсредоточени върху намирането на достъпна енергия за бизнеса и домакинствата. В България цените са дори над средните за ЕС, така че има нужда от бързи решения. Но важно е да се разбере, че преходът към чиста енергия не е само европейска идея – това е световна тенденция. Ние искаме да бъдем сред лидерите в нея, защото имаме потенциал, партньорства и стабилна репутация. Можем да предложим европейския модел на устойчиво развитие като пример и да извлечем ползи за бизнеса и обществото.

Още една тема. В България и в Европа имаме все повече пожари и наводнения. Наистина ли глобалното затопляне е причината за тях?

Определено – вече виждаме все повече екстремни явления. Климатичните промени водят до горещи и сухи периоди, които увеличават риска от пожари, до по-силни бури, обилни валежи и наводнения. Тези явления вече са част от нашето ежедневие. Затова трябва не само да намалим емисиите, но и да се подготвим за последиците. Градовете, бизнесът и гражданите трябва да мислят за устойчивостта си – как да се адаптират към свят, който ще бъде с няколко градуса по-топъл. Това е и причината голяма част от следващия бюджет на ЕС да бъде насочен към климатични и екологични мерки.

Казахте, че трябва да се адаптираме към такива бедствия, но как Европейският съюз може да помогне на държава като България при подобни бедствия и как може да помогне за предотвратяване на такива ситуации?

Това са свързани, но различни неща. От една страна, ЕС има силни механизми за реакция при бедствия – системи за ранно предупреждение, обща координация и солидарност между страните членки. Когато има пожари или наводнения, помощ пристига бързо от други държави. Това е една от най-големите сили на Съюза. От друга страна, трябва да мислим дългосрочно – как да планираме инфраструктурата и инвестициите си така, че да устоят на бъдещите климатични рискове. Това изисква научни данни, анализи и ясно разпределение на отговорностите. Миналата година публикувахме първата оценка на климатичните рискове в ЕС и следващата година ще предложим обща рамка за адаптация, която да помага на всяка държава членка. Вече чуваме широка подкрепа за това.

Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл.