Неделя Щонова осъди случилото се с кучето Мая, което бе прегазено и убито, докато лежи на тротоар. В публикацията си тя написа:

„Да прегазиш живо същество, което спи …

Няма психологическо обяснение, което да го направи по-малко жестоко. Това е чиста, необработена жестокост и видеото не е просто кадър, а огледало на един свят, който предпочитаме да не виждаме … защото това видео означава, че сред нас в този свят се разхождат чудовища. Понякога истинските ужаси не идват от далечни галактики, а от собствените ни улици, където сенките не са извънземни, а са човешки.

Когато колелата преминават през тялото на Мая и човешката ръка не спира да помогне, това е .. това е ужасен разпад на съвестта!

И този човек е лекар?! … който би трябвало да носи хуманността като вътрешна клетва, като професионална и човешка идентичност?! Да лекува, да пази, да се грижи?! И точно това прави случката още по-болезнена … когато ръката, създадена да спасява, започне да унищожава …

Нещо наистина е тотално сбъркано в нас. В механизмите, по които нормализирахме безчувствието.

В начина, по който позволяваме жестокостта.

Гледаш кадър на животно … аз не можах да го изгледам… което спи спокойно в своя малък, крехък мир, и върху него изведнъж пада брутален метал, тежест, безразличие, смърт … това е повече от жестокост. Камерата е записала нещо повече от престъпление, тя е записала анатомия на безразличието. Няма спирачки. Нито поглед назад. Няма импулс за помощ. Нищо. Празнота. Нищо. И в този миг човек разбира не просто, че има жестокост по света, защото това го знаем отдавна, разбира нещо по-страшно … че сред има хора, в които човечността тотално се е „разкрачила“ от тях. И това е много страшно.

И тогава идва въпросът, който не ми дава покой - ако допускаме да бъде прегазено това, което ни обича безусловно … какво тогава остава за нас? Какво общество сме? Каква култура? Каква цивилизация?

Защото Мая не е просто „куче в интернет“.

Тя е лакмус и разкритие на скритото падение, което обикновено не виждаме, защото се крие зад дрехи, професии, титли и роли в обществото.

Тя е едно малко сърце, което е спяло на света така, както спят децата, с вярата, че няма зло. И в това има нещо толкова чисто, че когато бъде наранено се наранява не само животното, а невинността на всички нас.

Почивай в мир, мило животинче!

И ако има рай за добрите и верните души, ти вече си там - тичай си по зелени поля, миличко, тичай с вятъра в козината си и с онзи чист, радостен лай, който някога пълнеше световете ни със светлина.

Ти си ехо от невинност и безусловна любов, която не умира.“