Протестите в аграрния сектор няма да спрат скоро, защото проблемите са трупани с години. Това прогнозира в Пловдив министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. "Нещата не се решават само с отпускане на пари. Издигнахме в приоритет напояването, но изисква време, за да се възстанови цялата му инфраструктура в страната", посочи той.
Според Вътев, друг водещ проблем е пазарната реализация. "По-големите работят маркетингово и успяват да се позиционират на пазара с по-ниски себестойности и по-големи обеми. Малките обаче нямат шанс, ако не се кооперират. Спасяваме нещо, което трябва да храни държавата, а не държавата да го храни, за да съществува", допълни министърът. Той подчерта, че за този парадокс не са виновни земеделците, а "лавината от проблеми, които се търкалят през последните 30 години и са в състояние да смажат цялото земеделие и хранителна промишленост".
Министър Кирил Вътев съобщи още, че преговорите със земеделските производители ще се водят от премиера Николай Денков.
Земеделският министър участва в Националната научна конференция „Актуални проблеми на хранително-вкусовата индустрия“, която се проведе в Международен панаир - Пловдив.
В производство на храни най-важното винаги е доверието на потребителите, защото потребителят никога не може да бъде излъган. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на откриването на Националната научно-практическа конференция на тема: „Актуални проблеми на хранително-вкусовата индустрия според най-съвременните изисквания на българската и европейската нормативна уредба“, която се провежда в Пловдив.
Той посочи, че един от големите проблеми в производство на храни е суровинната база, която в много малко случаи е от български произход. „Има една неразривна връзка, която се казва микробиом на почвата, растенията, животните и човека. Предците ни хиляди години са се хранили от тази земя и този микробиом е най-полезният за нашето здраве, а ние сме принудени днес да консумираме прекалено много вносни храни“, допълни министър Вътев. По думите му една от най-големите грешки е разрушаването на поливното земеделие в България, защото без вода на тази златна почва не може да има продукция.
По отношение на „Зелената сделка“, обект на дискусия по време на конференцията, министър Вътев каза, че нейните параметри са много смислени, но проблемът идва от това, че тя стартира с високо амбициозни цели преди да бъдат подготвени алтернативи на всичко онова, което се забранява като препарати за растителна защита, торове и др. „Трябваше да се изчака науката да си свърши работата, и когато имаме готови алтернативи тогава да тръгнем да забраняваме“, отбеляза още той и посочи, че резултатът се вижда в протестите на земеделските производители в цяла Европа.
Темите за Стратегията от „Фермата до масата“ и пазарите са много важни за всеки един производител, като проблемът и тук е липсата на български суровини за преработка“, каза министър Вътев. Във връзка с биологичното производство на храни той изрази дълбокото си убеждение, че България може да бъде оазиса на Европа за биопроизводство на храни, но изискванията и регулациите са усложнени във висока степен. „В много случаи се постига една огромна себестойност, за която никой не е готов да плати“, каза министър Вътев.
Според министър Вътев за здравословното хранене и системите за самоконтрол, няма вариант при който държавен контролен орган да постигне такъв контрол, че всичко да е под контрол. „Ако всички сме от един бранш и произвеждаме един и същ продукт и искаме да спечелим доверието на потребителите, ние си залагаме показателите за качество, параметри и контроли и не допускаме никой от нас да подведе потребителя с отклонения от тези параметри“, категоричен е министърът.
Във връзка с темата за кооперирането по агрохранителната верига министър Вътев изтъкна, че у нас всеки се бори на пазара сам, защото няма вертикални кооперативи (от полето до крайния продукт), нито хоризонтални и апелира към коопериране на земеделските производители, за да имат успех на пазара.
