Правителството е заделило 3% от Брутния вътрешен продукт за финансова помощ за ток и газ за бизнеса, което е безпрецедентна подкрепа. Само за април 700 млн. лева са директните помощи за електроенергия, а ЕС трябва да договори общи цени за европейския пазар, защото само тогава ще се овладее инфлацията. Това заяви в Благоевград министър-председателят Кирил Петков.
Премиерът увери, че ще се помогне и на най-засегнатите с над 100 млн лв. под формата на великденски помощи.
Според него кризата не е просто в Украйна, там войната е с оръжие, но има и икономическа война в цяла Европа. Той подчерта, че още лятото газовите хранилища в Европа са били източени от Путин, а цената на тока се определя от най-скъпия производител. Петков смята, че това е много добра планирана атака от страна на Русия, която преди войната повишила цените на тока и газа главоломно в цяла Европа.
„Едно от нещата, което направихме, не е правено никъде в Европа. Безпрецедентно вкарахме 3% от Брутния вътрешен продукт като помощи за тока. Нито един битов потребител не е с повишени сметки за ток от лятото на миналата година. А за бизнеса вкарахме милиарди, само за април 700 млн. лева са директните помощи за тока”, каза Кирил Петков.
Премиерът увери, че ще се помогне и на най-засегнатите с над 100 млн. лв. под формата на великденски помощи. Призна, че е малко, но е глътка въздух за тях.
Проблемът е, че цените на световните пазари на тока и газа растат. Затова е нужно европейските държави заедно да овладеят енергийната криза и заедно да се водят преговори с „Газпром”. Петков каза още, че цената на тока няма да се качва, но цената на газа няма как да се удържи. И призна, че тази игра не може да се играе безкрай, тъй като парите не са неизчерпаем ресурс. Затова ЕС трябва да договори цени за европейския пазар на ток и газ, които да са по-ниски, тогава ще падне инфлацията. Защото няма как с магическа пръчка да се свалят цените, а Русия използва целия си лост, за да притисне европейските страни.
Петков коментира и темата с преговорите за бъдещото членство на Северна Македония в ЕС. Той подчерта, че историческата комисия е единствената, която може да даде на двете правителства по кои от историческите фигури са се съгласили и кои факти могат да се приемат като общи. В скоро време се очакват резултати. Но прогресът е огромен в сравнение с преди.
„Има риск Западните Балкани да се превърнат във втора конфликтна точа, свързана с войната в Украйна. Най-лошото ще е Западните Балкани да са район с политически риск”, каза премиерът.
Той коментира и въпрос на репортер, че от спецпрокуратурата е изискана информация колко хора са влизали в сградата на Министерски съвет през февруари и март.
"Не съм информиран дали спецпрокуратурата иска справка за всички влизащи в сградата на Министерски съвет, както питате. Но, ако е така това ще е пълно безобразие. Знаете, че в момента Министерски съвет е контактна точка за Европейската прокуратура. Ако се опитват да видят кой влиза и излиза, кои са хората, които подават сигнали, това ще е поредният саботаж", каза премиерът Кирил Петков на журналистически въпрос за изискана справка от спецпрокуратурата.
Петков каза, че ще разпореди проверка и ще разбере дали е така. "Ако се окаже вярно, това би бил поредното безобразие на спецпрокуратурата. Трябва да се види много внимателно дали се опитват да контролират хората които дават сигнали, защото за разлика от случващото се сега сигналите, идващи в Министерски съвет, свръзани с еврофондовете, директно отиват при г-жа Кьовеши", допълни Петков.
Той разговаря в Благоевград първо със студенти в Американския унивреситет, а на площада - с граждани и представители на бизнеса в града. След това тръгна към Петрич, където ще разгледа зеленчуковата борса в село Кърналово, а после ще е в Сандански за срещата на местните власти от България и Северна Македония.
