Натанаил Стефанов — човек, който се описва с една дума: ентусиаст. Той е и поредният представител на отличниците в "40 до 40" на Дарик, който ви представяме в ефира на радиото.

„Откакто съм завършил, винаги съм бил ентусиаст в различни направления — от наука и образование до предприемачество“, казва той. „Не защото правя много, а защото има твърде много неща, които бих искал да направя.“

Смирен ентусиазъм и трудните моменти

Зад енергията му стои и тежък период, през който семейството му преминава през борба с несигурността.

„Три години не разполагах със себе си. И тогава открих красотата на простите неща — да спиш в собственото си легло, да видиш стар приятел.“

Той говори открито за вярата като подкрепа в най-тежките моменти:
„Тази година ни върна към смисъла — защо живеем, за кого се борим.“

Обществената промяна не идва за ден – идва за поколение

Стефанов работи за по-добра среда за наука, предприемачество и образование в България. Но пътят нерядко е бавен и изтощителен.

Променя гледната си точка след една статия, която гласи, че обществените промени отнемат около 40 години:

„Разбрах, че трябва да управлявам очакванията си. Това, което правим днес, може да даде плод след 10–20 години — а може и следващото поколение да го види.“

Той вярва, че България има критична нужда от дългосрочна визия:

„Имаме нужда от идеал — такъв, какъвто са имали възрожденците. Визия за след 50, за след 100 години.“

„Рискът е част от ежедневието“

„Какво е най-страшното, което може да се случи? Да се проваля? Да загубя някой лев?“
За него рискът не е пречка, а условие за движение. И смята, че обществото има нужда от повече смелост:

„Да гледаме на проблемите не като на спънки, а като на възможности.“

Име с история. Живот с мисия

Натанаил носи името на дядо си — и значението му е открито по-късно: „подарен от Бога“.
При раждането си преживява чудо — и оттогава вярата става негова опора.

„Този живот не ми принадлежи. Той ми е даден. И затова работя за каузи.“

Благодарен и смирен

За мястото си в „40 до 40“, Стефанов казва кратко: „Благодарен и смирен.“

Той вижда срещите с останалите участници като начало на „многоточие“, а не на финал.