Преди 153 години - на 11 май 1851 г. - в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на основателя му Найден Геров, се организира за първи път празник, посветен на Кирил и Методий – създателите на глаголицата.
Ден преди 11 май в студиото на Дарик избираме да говорим за буквите през призмата на изкуството, заедно с калиграфа Геновева Ненова, която държи в ръката си перо, подобно на това, с което са писали Ботев и Левски. Приела е за своя мисия да възстанови калиграфската школа в България.
Калиграфията е изкуството на красивото писане, чиято история започва в първите векове на новата ера. От началото на 21 век вече почти никой не пише на ръка.
Това изкуство е част от българското културно наследство, което трябва да пазим. В буквите ни има магичност, а думите ни носят енергия, която не може да се опише. Първата буква от глаголицата, се изписва като кръст, означава АЗ и се приема за паметта, която носим, казва Геновева Ненова.
Според нея писането на ръка развива творческото ни мислене, правилното и красиво изписване ни обогатява и ни учи да обичаме българския език, кара ни да се замислим какви думи използваме, когато разговаряме, и изобщо как общуваме.
Калиграфското изкуство прави децата и възрастните хора с увреждания много щастливи. За мен беше изключително откритие, когато установих, че те се справят прекрасно с формите на буквите и могат да ги пресъздават достоверно върху белия лист, разказа още калиграфът в ефира на Дарик.
Приказката "Изгубените букви" която Геновева Ненова издава, е както за деца, така и за възрастни.
Защо е хубаво да пишем на ръка и има ли скрит код в буквите ни? - чуйте от калиграфа Геновева Ненова.
