Бившият вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин бе специален гост в „Седмицата на Дарик“, за да коментира новината за окончателното приемане на България в еврозоната. Той заяви по повод тази новина, че „Русия не е щастлива“ в ефира на Дарик радио.

„Новината е позитивна, тя дава възможности на държавата, които ще се усетят веднага от бюджета и бизнеса, а след това и от хората. Имаме възможности да използваме нови възможности за правене на политика. Трябва решително да се отделим от последното място на икономиката в страните от Европейския съюз“, заяви Ивайло Калфин.

„18 години не са малко, въпреки че като погледнеш назад са много. Факт е, че влязохме в ЕС, но много по-късно влязохме в Шенген и еврозоната. Всяка нова страна членка минава определен  период, за да се синхронизира с другите държави преди да влезе в еврозоната, но в крайна сметка важното е, че сме там“, каза още той.

„Трябва да разграничим ясно опасенията. Тази несигурност и неясни очаквания уверявам, че го е имало навсякъде. Хората не са минали без период на несигурност в другите страни, които са се отказали от националните си валути. В България има валутен борд и по никакъв начин няма да ни окаже влияние на спестяванията влизането в еврозоната. Важното е да не се получат картелни споразумения и изкривяване на цените на пазара. Държавата може да спре това, рискове има, но до 1 година притесненията ще трябва да бъдат забравени“, коментира Калфин.

„По света всичко е постижимо за буйната фантазия на някои политици. Нека първо да влезем в еврозоната и тогава да мислят как да излизаме“, пошегува се.

„Еврозоната е поредната тема, по която се говори популистки и се използва от някои партии да си подпират своите политически проекти. Който погледне историята на българския лев, едва ли ще го свързваме с националното си достойнство. Има много неща, с които да се гордеем, но българският лев не е сред тях“, коментира бившият външен министър на страната, когато влизаме в Европейския съюз.

„Тези, които сега са против еврото – там няма икономически разговор, а невероятни глупости. Едно от тях е, че еврото ще прибере спестяванията на хората, ако не ги похарчат до два месеца. Другото е деноминацията. Нито едно от тези неща не е вярно, но те се използват  активно, за да подклаждат страховете на хората“, заяви той.

„Аз принципно си мисля, че паленето на знамена и книги не е проява на патриотизъм или висок политически вкус. Разбирам хората, които са притеснени, защото в крайна сметка става дума за парите им. Тези страхове се подклаждат с измислени аргументи. Не трябва да бъдем против хората, които действително се притесняват. Жал ми е за протестиращите.“

„Ако вярваха, че еврозоната е апокалипсис, те нямаше да си държат парите в левове или евро, защото валутите са вързани. Щяха да ходят на почивка в Крим, а децата им, например, щяха да учат в Минск. Недостойно е да се подкрепят страховете на хората. Русия не е щастлива, със сигурност. Но това си е работа на Русия, а не на България. Ние живеем на Балканите, има различни интереси от различни точки на света. Ако Балканите вървят мирно и обединено към Европейския съюз, това няма да влезе добре на някои външни фактори. Нека си гледаме нашия си интерес“, каза Ивайло Калфин.

„Еврозоната няма да направи автоматично хората по-бедни, нито пък по-богати. Същото го имаше и при влизането в Европейския съюз. Еврозоната дава възможности, а не те прави автоматично по-богат. Ако кредитният ни рейтинг е нисък, инвеститорите си заминават, а с тях и работещите хора. Еврото намалява валутния риск, увеличава доверието в страната, защото то се свързва с ЕЦБ, където политиката е за всички страни членки“, заяви Калфин.

„Националната валута бих я извадил от пропагандно-идеалогическите стойности. Валутата е икономически фактор. Бих се радвал на националната валута, ако тя е силна валута. Последният път, когато левът беше независим през 1996 година и видяхме лошата икономическа политика как съсипа живота на много хора. Левът има икономическо измерение. Българският лев е слаба валута, ако някой каже, че  е силна валута, нека донесат аргументите. Той от създаването си е обвързан с немския франк. Кратките периоди на независимост на българския лев са довели до пагубни за икономиката времена. Валутата е инструмент, нямам чувства нито към еврото, нито към българския лев. Имаме нужда от валута, в която да сме сигурни“, каза Калфин.

„Това е един от начините българската икономика да върви напред и хора да се върнат от чужбина, не заради еврото, а заради новите възможности, които ни се дават“, заяви Ивайло Калфин пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на Ивайло Калфин в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!