След разразилият се корупционен скандал около кмета на Варна Благомир Коцев, Николай Стайков и Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд бяха специални гости в „Седмицата на Дарик“. „Това е кампания с ясна политическа цел!“, заяви Стайков, докато Янкулов каза, че „това не може да е борба с корупцията!“.
„Категорично темата на месеца е корупцията в опозицията. Има един категоричен извод – това, което виждаме от изнесената част, е антикорупционно съдържание и липсва отговора на въпроса къде са доказателствата за извършените престъпления. Ако е иззет публичен ресурс, как той е върнат в частни ръце. Вършене обикновено оставя документална следа, винаги има такава. Категорично липсват доказателства. Това ми изглежда на кампания с ясна политическа насоченост“, заяви Николай Стайков от Антикорупционния фонд.
„Трудно е човек да се ориентира на база на излязлата публично информация. Пълен господар на това, което се случва, е този, който обвинява. Прокуратурата може да си прецени каква информация ще подаде към обществото от това, което е събрала. Избирателно се пускат някакви пасажи. Доказателства за парични трансфери няма как да има и по двата казуса на етапа, в който се намират, защото говорим за много предварителен корупционен етап. Чисто теоретично да поискаш или да дадеш подкуп са престъпления. Когато говорим за антикорупционни акции и ако те са успешни, има едни средства или маркирани пари, за да може да се докаже въпросният подкуп. Иначе става дума срещу дума. Трудно е да се докаже това в наказателно производство. Това е поредно доказателство за кампанийните наказателни производства. Няма доказателства, че парите са преминали от единия към другия. По принцип подкупът е трудно доказуемо престъпление“, коментира Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд.
„Пламенка Димитрова е изградила бизнес благодарение от над 10 години близки търговски отношения с Община Варна. Там остава голяма въпросителна, не казвам, че не може да има или няма гнили ябълки, като корупционно настроени хора във варненската администрация, но дали са тези, които изважда прокуратурата – не знам. Прочетох, че на дългото заседание в СГС вчера, прокуратурата е поискала записи от съмнителен уебсайт, което говори за мен, че не са направени по легитимен начин“, смята Стайков.
„Очаквахме, че записите ще са от експлоатираните СРС-та, но явно те не идват от самото дело и не са от експлоатация на СРС-та. Най-вероятната хипотеза в случая е, че те са направени от единия от въпросната среща. Дори да имаше експлоатация на СРС-та, това са много малко успешни в наказателния процес доказателства. Една присъда не може да се основава само на СРС-та, ниска е ролята на тези средства. Такива доказателства сами по себе си много рядко могат да бъдат успешни“, каза Андрей Янкулов.
„Значението на свидетелката е много съществено, защото тя е човекът, който подава първоначалната информация, че се касае за корупционна схема. Държавните органи трябва да действат безпристрастно и обективно от тук нататък. Няма база на какво ние да вярваме, че те при такива случаи ще подхождат независимо, защото имаме прекалено много примери назад, в които е имало селективно действие на институциите спрямо някои хора или плътно затваряне на очите към други хора, които не могат да познаят гласа на премиера. Този двоен аршин минира действията на компетентните органи. За да има институционална борба с корупцията, тя няма да как да се води от зависими институции, това не е борба с корупцията! Това не може да е борба с корупцията!“, отсече Янкулов.
„Седмицата не беше бедна откъм корупционно съдържание, свързано с управляващите. Мога да каза за 3 неща, които останаха извън корупционната тематика – само преди седмица човекът, който говореше за холдинга на Ковачки, в интервю каза за случай, в който е давана допълнителна информация, която не е излязла, никаква реакция на институциите и големите медии. Имаме свидетел, който не е по-малко надежден от г-жа Пламенка от Варна. Няма реакция от институциите. Второ – влиза прокуратурата и АК в „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, това са познати казуси за Антикорупционния фонд. Имаме влизане на прокуратура и АК там. Важните теми в корупционния сектор като енергетиката, нямаше никаква реакция. Моето съмнение е, че се събират от зависимите институции доказателства, за да увеличават своето влияние. Третата тема, която се развива тихо, е с ББР, където буквално през седмица излиза информация, че ще се наливат там пари. ББР се оказва убоден финансов ресурс. Само преди няколко седмици беше финализирана една сделка – ББР размени дълг за собственост в „Булгартабак“. Пеевски имаше интерес към обекта в Благоевград, който се охранява от бившата охранителна фирма на премиера Бойко Борисов. Братята „Магнитски“ – Пеевски и полусанкционираният Борисов – като питат дали имат общи интереси, винаги давам за пример „Булгартабак“ в Благоевград. В момента няма интерес от страна на държавните институции да разкрият какво се случва с ББР, а там продължават да се изливат милиарди. Беше спасена една банка там с държавни пари. Там се излиза ресурс с непрозрачно и директно политически мениджмънт. Няма интерес там. В момента гледаме защо следващата фирма във Варна е спечелила с 20 на 100 по-малко пари, отколкото е давала г-жа Пламенка. Изключително избирателно действие, беше ми много важно да дам примерите“, заяви Николай Стайков в ефира на Дарик радио.
„Виждам корупционно съдържание и недоказан характер, в което няма ясни доказателства за извършено престъпление в „Продължаваме промяната“, смята Николай Стайков.
„Не мога да кажа дали има, или няма корупция в ПП. Нямаме независими и компетентно действащи институции, които да ни убедят като независими наблюдатели, че това, което се прави е по закон и се прави, за да бъдат постигнати съответните цели“, заяви Андрей Янкулов пред Божидар Русев.
Вижте цялото интервю на Николай Стайков и Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!
