Вече повече от година от началото на руската война в Украйна Китайската народна република се опитва да запази неутрална позиция, въпреки че често действията на Пекин са противоречиви. Ролята на Китай за развитието на войната в Украйна и международния ред безспорно ще бъде ключова.

Д-р Нийл Мелвин, директор "Международни изследвания в областта на сигурността" в Кралския институт на обединените служби, коментира ролята на Китай в контекста на войната в Украйна и международната обстановка, както и значението на изборите в Турция, Русия, Украйна и САЩ за бъдещия развой на войната в разговор с Радослав Александров, провел се в края на месец април.

Наскоро се появи новината, че Китай предприема най-голямото си ядрено разширяване досега. Напоследък пък китайският лидер Си Дзинпин имаше срещи не само с Путин, но и с испанския премиер Педро Санчес, както и с френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но когато споменаваме Китай в контекста на войната в Украйна, колко значима е ролята на Пекин?  

Мисля, че това е напомняне, че трябва да гледаме не само какво казва Китай, но и какво прави. Ако погледнете военната перспектива, Китай предприема мащабно военно укрепване. Те изграждат една от най-големите военноморски сили в света. Със сигурност по численост тя вече превъзхожда тази на Съединените щати и има големи амбиции да продължи да нараства. Силите, които изгражда, не са само регионални, а са предназначени да действат на глобално равнище. Китай също така развива инфраструктурата си разполагане на бази отвъд границите на страната. Можем да видим, че Китай планира да бъде глобален военен фактор. И както споменахте, той също така обяви, че ще увеличи ядрените си сили. Досега те бяха сравнително малко на брой. Сега ще се опита да създаде хиляди ядрени бойни глави. Така че всичко това подсказва, че в западната, трансатлантическа общност трябва да гледаме на Китай като на нововъзникваща заплаха и не можем да се съсредоточим само върху тях единствено като икономически фактор. Разбира се, ситуацията е сложна, защото нашите икономики са обвързани с китайската поради глобализацията, а Китай все още не е в ситуацията, в която е Русия, и не представлява пряка заплаха за нас.

Но смятам, че очевидно трябва да бъдем предпазливи и да започнем да гледаме на Китай по съвсем различен начин. Затова смятам, че трябва да наблюдаваме много внимателно и това, което Китай прави във връзка с войната в Украйна. От Пекин заявяват, че искат да бъдат миротворци, да бъдат посредник в конфликта. Съвсем наскоро имаше телефонен разговор от между китайския президент Си Дзинпин и украинския държавен глава Володимир Зеленски, но това се случи след една година от началото на войната. Китай все още не е осъдил инвазията на Русия. Нужно е да погледнем какво прави Китай отвъд реториката. Имахме и посещение на министъра на отбраната на Китай в Москва. Това очевидно води до засилване на контактите там. Търговията на Китай с Русия се увеличава. Според мен Китай изгражда отношения с Русия, в които със сигурност не иска тя да бъде победена. И смятам, че в Пекин желая изход от конфликта, при който западната общност ще продължи да влага много ресурси в балансирането на Русия и Европа, за да може Китай да се съсредоточи върху приоритетите си в Азия.

Всъщност чешкият президент Петр Павел, заяви, че Китай ще спечели от продължителна война в Украйна, защото научава ценни уроци от реакциите на Запада. От активнаата дипломация на Пекин става ясно, че врагът са Съединените щати, а не Европа. Каква трябва да бъде позицията на Запада спрямо Китай и реториката на Си Дзинпин при условие, че Съединените щати остават най-важния съюзник за европейските страни?

Именно затова войната в Украйна трябва да се разбира в по-широк контекст. Всъщност изходът от войната в Украйна не е краят на историята. Самата война създава нова международна архитектура на сигурност и смятам, че Китай мисли, че това подпомага собствената му позиция. Световната роля на Китай се засилва с продължаването на войната. Когато войната в Украйна приключи, тези процеси няма да се променят. Така ще преминем към нова фаза, имайки предвиед, че Китай продължава да укрепва военните си сили и има тези глобални амбиции, които споменах преди. Така че изходът от войната в Украйна не е единствено относно европейската сигурност и за отношенията между Украйна и Русия, а относно по-големи промени. Затова не можем да си представим, че с края на конфликта ще се върнем към положението от февруари 2022 г. Разбира се, не искаме да влизаме в нова Студена война с Китай, но навлизаме в период, в който има по-голяма конфронтация между две групи държави - западните държави и контра-запада, в който попадат Китай, Русия, Иран и някои други държави. И това вероятно ще се засили.

Бъдещето на европейската сигурност, както споменахте, ще бъде наистина сложно. Но то зависи и от някои бъдещи избори. Съвсем скоро ще се проведат изборите в Турция. През 2024 г. ще има избори в Русия и Украйна. Наистина важни избори ще има и в Тайван и, разбира се, президентските избори в Съединените щати. Как резултатът от тези избори може да промени международния ред и изхода от войната в Украйна?

От тези избори най-важни са тези в Съединените щати, не само защото Щатите все още са най-могъщата държава, въпреки възхода на Китай, но и защото в момента в Съединените има големи различия по отношение на националните приоритети. Съществуват различия относно това дали трябва да дадат приоритет на Европа или на Индо-Тихоокеанския регион, но дори и доколко трябва да бъдат ангажирани в Европа извън настоящите отношения с НАТО. Така че това е основният въпрос. Мисля, че можем да предположим, че изборите в Русия ще бъдат  дирижирани. Вероятно по-важно от изборите е какво ще се случи в резултат на войната в Украйна по отношение на това дали президентът Путин ще може да продължи по същия, или ще трябва да адаптира режима си и дори да узурпира властта, ако войната се развие зле за него. В регионален план, мисля, че вероятно въпросът за изборите в Турция е по-интересен, защото президентът Ердоган се е установил от дълго време. Той е изградил собствена власт и е насочил Турция към нова регионална роля, която всъщност не е част от европейската сигурност. Тя е нещо много по-обхватно.

Макар че Турция продължава да бъде член на НАТО, тя вече не е само член на НАТО. Тя има много по-големи амбиции. Мисля, че това ще бъде важно. Но смятам, че това не бива да се преекспонира. Дори и президентът Ердоган да бъде победен, в Турция вече има нов набор от възгледи за нейната роля, консенсус за външната ѝ политика и интереси, което означава, че по много от ключовите въпроси на сигурността и външната политика на  страната може да няма големи промени, дори и опозицията да дойде на власт. Възможно е да има известно по-бързо движение по отношение на членството на Швеция в НАТО, но мисля, че Турция вече гледа на себе си като на регионална сила, която обединява Черно море, Южен Кавказ, Централна Азия, ролята си в Източното Средиземноморие, Близкия изток, Балканите и дори в по-широк план Сомалия и Червено море. Така че Турция се възприема като нововъзникваща регионална сила с по-широк обхват. И това вероятно няма да се промени, дори ако президентът Ердоган не бъде преизбран.

Нека обърнем внимание на  президентския вот в Съединените щати. Може би е ясно какво ще се случи, ако Демократическата партия спечели изборите, но какво, според Вас, ще се случи, ако републиканците победят? 

От страна на републиканците това зависи много от това кой е кандидат. Очевидно може би президентът Тръмп. Но има доста съмнения, че трансатлантическият алианс може да не оцелее второ президентство на Тръмп. Но смятам, че отвъд президента Тръмп, в Републиканската партия има много ожесточен дебат за това какви са националните интереси на Съединените щати. Някои продължават да следват Рейгъновото наследство и  искат Съединените щати да имат водеща международна роля. Трансатлантическите отношения са от ключово значение за това, а Европа е приоритет. Други, според мен, смятат, че основното предизвикателство за Съединените щати е Китай, въпросът за Тайван и всъщност влагането на ресурси в Европа отдалечава Съединените щати от възможността да се противопоставя на Китай в Тихоокеанския регион. Мисля, че ще бъде от решаващо значение кой ще бъде кандидатът, който ще се изправи срещу Байдън. И ако победи, какви ще са външнополитическите приоритети, които този конкретен кандидат ще очертае.

Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм