Преди 12 години Георги се разболява от вирусна инфекция. На пръв поглед - нищо притеснително. За кратко време обаче вирусът отключва сериозни проблеми. Оказва се, че един здрав и активен човек се нуждае спешно от нов бъбрек и сърце, разказва Euronews България.
“Имах страх от това да не умра толкова млад, защото синът ми беше малък. Другото, което не мога съвсем да го определя като страх, е, че по-скоро се бях настроил, че ще съм здравен емигрант. Че тук, в България, трудно ще ми се случат такива трансплантации”, разказва Георги Пеев.
Ампутираните крайници не ампутират духа: Коя е Оксана Мастърс, покорила света на спорта
Но чудото се случва. През един летен ден през 2013-а телефонът му звъни. Непознат номер. Търсят го от Университетска болница „Св. Екатерина”, за да му кажат, че сърце за него има.
„Бях на един остров в Гърция и се гмурках, на другия ден се готвех да празнуваме рождения ден на сина ми, който ставаше на 5 години, и се обадиха. Първоначално казах, че не мога да стигна до София и това е абсурд. Много бързо обаче си промених мнението и стигнах, слава Богу. Благодарение на това, че едно семейство е решило да спаси няколко други човека, е дарило органите на своя син, през август 2013 ми беше сърдечната трансплантация, а бъбречната година и половина по-късно - през февруари 2015 година, майка ми ми е донор“, разказва Георги.
Борба за живот от бебе: Историята за новия старт на порасналия Димитър след трансплантация (видео)
Така, в деня, в който детето му става на 5 години, Георги се ражда отново - влиза в операционната и излиза оттам с ново сърце. И с нов живот.
„Реших да не си хабя времето напразно“, казва Георги.
Научава за състезание по плуване за хора с трансплантирани органи. Без да се колебае се гмурка - в новия живот и в басейните. Плува от малък. Тренировките започват отново, както и ентусиазмът към живота. Става три пъти европейски и шест пъти вицеевропейски шампион.
“Тези медали са гордост не толкова за мен, а за моите лекари, че са успели и успяват да ми помогнат и да ме поддържат на нивото, което съм”, добавя Георги Пеев.
През април Георги заминава на Световно по плуване за трансплантирани в Австралия.
„Там има трансплантирани с всякакъв вид трансплантации. Идват едни хора от Великобритания, от САЩ, които са с трансплантирани стволови клетки. По-важното там не е медал, по-важното е, ако можем, чрез това участие да посъбудим заспалата система по отношение на донорство и трансплантация. По-важно е да кажем ние сме тук, има ни и трябва да има повече като нас“, казва Георги.
Точно това е каузата му. Повече хора от „списъка на обречените“ да получат шанс за живот.
“Мечтая скоро да проходя“. Войници без крайници и криза на психичното здраве в украинските болници
„Ние стигнахме дотам да имаме по 2 или 3 реализирани донорски ситуации на година, което е много тъжно. България е държавата, която в целия източен блок за първи път е направена трансплантация на сърце още през 1986 година. Аз не намирам дори икономическа логика в това да държим хората на хемодиализа, защото един такъв пациент е три и половина, дори до четири пъти по-скъп за държавата, отколкото един бъбречно трансплантиран човек“, обяснява Георги.
Българите са състрадателни хора и помагат, казва Георги. Нужна ни е държавна политика и повече информираност за донорството у нас.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
Още по темата
- Д-р Петя Баликова: Основното ни оръжие срещу рак на гърдата и рак на яйчниците са профилактичните прегледи
- Трансплантирани пациенти вземат на заем лекарства едни от други
- Весела Банова, клиничен психолог: Следродилната депресия може да тласне жената да направи нещо драстично
- Иванка Динева за донорството: Имаме нужда от добри комуникатори