„Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра“ /Послание към евреите 12:1/

 

„Авторът на посланието ни рисува картина на състезание, публика и бягащ за наградата или състезател – на пистата, в коридора, на подиума… Ние днес се възхищаваме на учени, мислители, будители, творци или строители на обществото преди нас. Хора, които са дали принос към човечеството и са живели стойностен живот“, коментира в рубриката „Думи на надежда“, пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“ в Бургас.

По думите му, днес на арената или подиума има други състезатели и това сме ние. Според него, състезанието започва преди всичко със самите нас. „Да победим себе си, слабостите си, грехът, или апатията в обществото. Искаме да оставим следа в полза роду, да изпълним своята мисия. И Свещените писания в този стих ни откриват как да участваме в състезанието“.

Да отхвърлим всяка тежест

Това включва и греха. Често хората си казват, че нямат грях, защото не са убили или откраднали в чисто материален план. Но какво бихте казали за завистта или неблагодарността – битката с егото ни не е малка. А когато изричаме хули, които Библията определя като гнили думи? Както един състезател не може да влезе в състезание, ако носи багажи със себе си, така и ние няма как да тичаме с бремето на страстите си. Нашите „златни момичета“ сигурно нямаше да печелят медали, ако бяха с наднормено тегло. Така и ние в нашето надбягване в пътя на вярата и любовта трябва да оставим някои неща“, коментира проповедникът. И посочва друг акцент, споменат в стиха от Посланието към евреите:

Да гледаме към Христос

„Първото, което можем да видим от Исус е неговото учение пълно с небесната мъдрост. Той ни казва, че е по-блажено да даваш, отколкото да получаваш. Свети Йоан Златоуст пише, че не е богат този, който е придобил много, а този, който е раздал много. Господ ни казва също да прощаваме 70 пъти по 7 или без да броим, както Бог е простил на нас. Христос ни казва също, че който иска да е пръв между хората, трябва да им стане слуга, тоест да служи на хората. Самият Той по време на тайната вечеря измива краката на своите ученици и им завещава поръчение, с такова смирение всеки един от тях да служи на другите. Господ извърши най-голямото изкупление – Праведният даде живота си за неправедните. Христос плати цената за нас, за нашите грехове. Да гледаме към Христос означава да гледаме на неговия пример, да слушаме думите му и да имаме любов помежду си, дори жертвоготовна любов“, допълва пастор Тончев. И насочва към третото условие в състезанието

Да тичаме с търпение

„Пише с устояване – или да не се отказваме, нито да се уморяваме, когато резултатите не идват веднага. Често си казваме, че твърде дълги години страната ни не може да ес пребори с корупцията, или не можем да се преборим с нещо лошо в нас. Библията ни насърчава да не се отчайваме и да не отпадаме духом. Да продължим да бягаме в пътя на вярата и любовта като гледаме към Исус“, призова пастор Тончев.

Цялата тема, можете да чуете в звуковия файл: