Шести ден работи вече ситуационния център „Отворени врати за Украйна“, който беше открит в столичния квартал „Младост“ на бул. „Александър Малинов“ 78. Доброволци разпределят помощите – дрехи, играчки, храни, като отделни екипи координират кризисната помощ за нуждаещите се бежанци.
За часове с помощта на Фондация „За Доброто“ в сградата на SoftUni е отворен и детски център, където майките могат да оставят децата си и да решават важни въпроси по устройването си в България.
Двигател за създаването на центъра е Андрей Николов, украинец от български произход, който е от 7 години в България и работи в IT-сектора. Амбицията му е да бъде осигурена цялостна подкрепа на бягащите от войната украинци. Като им бъде осигурена не само най-нужната първа помощ в България, а дългосрочно да реши важните въпроси по устройването им в страната, за да започнат бързо сами да се грижат за себе си, а не да чакат основно на помощта на държавата.
Затова и в рамките на инициативата „Отворени врати за Украйна“ Андрей ще предложи на българските власти както инструкции за самите бежанци, така и протокол с указания как институциите да работят и да помагат на бежанците от Украйна.
Как може толкова много хора, които се познават само от часове да вършат в синхрон толкова много работа – това се питам в момента, в който попадам в ситуационния център „Отворени врати за Украйна”.
Татяна от Киев – една от многото доброволки в центъра
Вратите тук наистина са отворени за всеки, които иска да помогне със средства, храни, дрехи, играчки, продукти от първа необходимост. Но най-вече с труд. Доброволците са много, а не малка част от тях са тъкмо сред дошлите преди дни от Украйна жени. Така се запознавам с Татяна от Киев, която помага в сектора с детски играчки и дрехи.
„Тръгнахме почти веднага след началото на взривовете. В началото се скрихме в мазето на съседите, ние нямаме мазе. След това набързо събрахме багажа и отидохме при свекърва ми в Хмелницка област. А там на следващия ден мъжът ми просто каза, че това няма да е за седмица-две. Той заведе мен и двете ни дъщери – на 6 и 8 години, той ни закара до границата и ние преминахме пеша в Румъния. А тук ни посрещнаха наши познати”, разказва Таня.
Сестрата на мъжа й е омъжена за българин. „Неговите родители ни намериха квартира. Благодаря, че те са тук, защото когато идваш в това състояние е много важно някой да те чака. Ако не отиваш при някого и никой не те чака, това е емоционално много тежко”, разказва младата жена.
Очите на Татяна се пълнят със сълзи, когато ми разказва, че заедно с мъжа й в Украйна е останал и 20-годишния й син.
„Те не са в Киев, а в Хмелницка област. Надявам се разбира се това да свърши много бързо. Но странно е, че ние пристигнахме тук с мисъл, че идваме за седмица-две, и за 10 дни разбрах, че в близката половин година вероятно ние няма да се върнем у дома", казва тя. И добавя, че там са родители й, а преди ден съвсем близо до тях са ударили осем бомби.
Андрей Николов – двигателят на „Отворени врати за Украйна”
Имам късмета да открадна няколко минути за разговор с Андрей Николов /Андрий Николов/, който стои в основата на центъра. Той е украинец от български произход и вече седем години е в България. Предприемач – основател и партньор на Софтуерна академия IT Step. Подчертава, че се намираме в сградата на прекия му конкурент – SoftUni, но оттам са му подали ръка в тази ситуация, осигурявайки терен за центъра.
„Запознах се с уникални хора, които дойдоха – правят дарения, доброволци са тук. Нашата идея е да хванем човека, който иска да пътува от България, още от Украйна, за да бъде сигурен за себе си и семейството си“, разказа Андрей.
Той обясни, че целта е да се направи нужното за децата и тяхното образование. „Може би ще искаме някаква бърза процедура за училище и детска градина за децата на бежанците. Работим и с работодатели, за да намерят идващите място на пазара на труда или да станат предприемачи”, казва още той.
„Идеята е бързо тези хора да стигнат до момента да могат сами да се грижат за себе си. Имаме колеж, който работи с нас – идеята е той да им осигури образование, те да работят от вкъщи и да плащат тук данъците си. Да се издържат и да не взимат ресурс от държавата, която знаем, че не е най-богатата държава в ЕС”, подчертава Андрей.
Всеки може да дойде и да открие семейство, с което да общува
Според него най-важното в момента е да дойдат българи в центъра, да обиколят и ако си харесат някое семейство да общуват с тях, да ги поканят на разходка. За всичко останало вече има дарители.
„Ако все пак искат да подкрепят с дарения веднага, това е също хубаво – защото трябва професионален екип за центъра, транспорт, гориво. Ако ние имаме това, ние ще намерим дарители, които системно да помагат. Защото не може всеки българин всеки момент да изхранва някой”, обяснява той.
В сградата вече работи и детски център, защото по думите на Андрей не е толкова важно да подкрепиш една майка с пакет памперси, а да й дадеш възможност за почивка, както и да донесеш радост на децата.
„Те пътуват с часове до България. Най-голямото нещо, което можем да направим за тази майка е не да й дадем пакет памперси, а да има възможност малко да почине от детето и за половин час или час да говори с адвокат или психолог за сериозни работи.
През часовете на пътя децата постоянно питат къде е татко, къде има играчки, защо пътуваме, къде сме? Всички тези майки мислят, че след седмица ще се върнат и ще живеят като преди, но за съжаление те трябва да разберат, че няма как да се върнат и да разберат къде са и какво ги чака”, казва Андрей Николов.
„Не вярвах колко българи имат такова голямо сърце, тази сграда беше празна за два-три дни и вижте колко много българи дойдоха”, признава той.
Нужни са инструкции за бежанците, но и за институциите
По думите на Андрей спешно има нужда от инструкции и за самите бежанци, но и за институциите в България. Той подчертава, че сега е важно да направят аналитичен център какво ще стане с пазара на труда, но и да се изготви протокол примерно за полицията как да общуват с тези хора.
Според него има много рискове и трябва да се помисли първо как да не влязат и опасни хора в страната, но и да не се допусне бежанците да бъдат шантажирани или използвани. Трябва да им обясним – как да се регистрират, как да паркират кола, как да си отворят сметка или да си купят карта за телефон.
Затова и доброволците са много важни, защото те могат да ги придружават в първите им стъпки в България. „Най-важното за тези хора е стъпка по стъпка да им обясним как да живеят в България. Те имат доста въпроси, понякогато им е нужен придружител, когато отидат да пазаруват или посещават някоя институция”, обяснява Андрей.
Татяна от Киев ме развежда като домакин в центъра. Казва, че работата и като доброволец я спасява да не мисли постоянно за ужаса в Украйна и близките си там.
„Тук в центъра съм на практика от първия ден. Дни след като пристигнахме откриха центъра, защото ако нищо не правиш – това е като „синдрома на оцелелия“, започваш да чувстваш вина за това, че си в безопасност, а другите са там. Всичките ми приятели са там. Затова е много добре, когато работиш”, казва тя през сълзи.
Тръгвам си с усещането, че Андрей и доброволците в центъра са свършили половината работа на държавата. Защото целта им не е просто да подслонят, нахранят и облекат бежанците, а да им помогнат в най-важното – макар и далеч от родината, да видят смисъл и да продължат живота си след ужаса на войната.
Чуйте целия репортаж за предаването "Властта на гражданите ...или какво можем заедно".
