„От 2020 г. до момента развивам един скромен блог, но мисля че с важно съдържание – посветен на Близкия изток и най-вече на Иран. Развивам го, защото така се е случило исторически, че говоря персийски. Имах възможност в университета да се докосна до този език и донякъде ми се струва, че след определени и прочетени книги, и отношения с хора от този регион, може би имам какво да кажа“, разказа журналистът от общественото радио Владимир Митев, който е и създател на Персийския мост на приятелството.  

„Идеята беше, че прекалено много в нашите медии дискутираме за Близкия изток, за Иран или за която и да е държава, която не е съвсем западна от наша гледна точка – дискутираме през езика на войната, през езика на сигурността. Пропускаме често, че там също има обикновени хора – не всички са военни в тези държави. И в нашата държава не всички са военни. Може би е нормално да има отношение, да има грижа, да има мисъл, че ние сме хора, освен че сме пионки или пешки в някаква безкрайна война“, обясни създателят на Перисйкият мост на приятелството.

Владимир Митев разказа повече и за иранците, живеещи в Европа.

„С времето се очерта една група от иранци, живеещи в Европа, с които поддържам връзка в интернет и които имат какво да кажат, тъй като иранците като народ имат предразположеност към интелектуален живот. Самите иранци, които са в диаспората, често са хора, които са преживели трудни неща в своята страна, които са ги принудили да ги напуснат.“

Какви са трудностите  да живееш в Иран и да си срещу правителството?

„Една иранска писателка, която живее в Швеция – казва се Рана Солеймани – поддържа движението „Жена, живот, свобода“. Тя е автор на няколко романа, които просто като тематика са много тежки за четене и за осмисляне. Например тя има роман за няколко ирански жени, които са осъдени на смърт и проследява последните моменти от техния живот. Има и книга за това как един транс младеж израства в Иран. Има книга, която е преведена и на английски, за иранска емигрантка в Швеция, която преминава пак през много насилие, през много изпитания. Казва се „Синдромът на Одисей“. Всъщност от тази иранка разбрах, че Синдром на Одисей е специфично състояние на мигрантите въобще, т.е. състояние, в което те са подложени на голямо изпитание, тъй като нямат дом на практика и всичко, което преживяват, ги отрича“, обясни журналистът.

За човешките права, лепенето на етикети и езика на омразата между различните нации, Владимир Митев коментира…

„Ненавиждаме хората, които всъщност не познаваме. Редуцираме ги до нещо, което мразим, но отказваме да видим, че са повече от това. Аз си го обяснявам с нещо като културен ген, който си предаваме чрез медиите, чрез общуването и може би го отглеждаме в себе си – дали конкуренция, дали доминация, дали хегемония – т.е. една неспособност да се свържем с другия като равен. Има предпоставки за Иран, които не оправдавам, но мога да разбера в някои отношения защо е по-трудно на хората да погледнат иранците като равни или като хора – просто защото страната е по-изолирана. В нашия регион няма много иранци, по-скоро в Западна Европа има. В България и Румъния иранците са по-малко, съответно има повече стереотипи и предразсъдъци. Според мен ако развием в себе си способност да трансформираме това негативно нещо, отношенията много ще се променят.“

Персийският мост на приятелството се бори срещу това човешките съдби на фона на една война да не останат на заден план.

„Началото на израелските военни удари бе съпроводено с едно видео на израелския премиер, че едва ли не наближава времето на свободата за иранците. Според мен логично беше журналистите да се запитаме иранците искат ли да бъдат освободени по този начин и виждат ли тези бомбардировки като освобождение. Рана Солеймани, за която говорих, е противник на правителството в Иран и няма намерение да се върне там, но тя е и против войната. Тя казва и че с бомби свобода не идва никъде. Същата или подобна позиция изрази един ирански политически бежанец, който живее в Гърция – Сияваш Шахаби. Той каза, че дори е обидно да се смята, че иранците прегръщат тези бомбардировки над своето цивилно население и цивилна инфраструктура. Тъй като има и такива удари, не са само по военни обекти.“

Getty Images

Getty Images

„Според мен е важно да имаме ирански гледни точки като говорим, че и иранците са хора. Особено ако смятаме, че едва ли не всички иранци са посветени на своя режим. Ето, виждаме двама души, които са противници на правителството в Иран, против са и войната. Включително имаше изявление на Иранския писателски съюз – те са водеща дисидентска организация – като в изявлението си те казаха, че тези удари ликвидират постиженията на демократичното движение в Иран, за което през последните години имаше доста протести“, допълни Владимир Митев.

Getty Images

Getty Images

Попитан за израелската гледна точка, той уточни:

„Аз мисля, че и израелският, и иранският народ губят от тази война и в момента виждат точно измеренията на щетите от нея – загуба на човешки животи, разрушения на граждански обекти. За мен тази война не е просто да въпрос на това да вземеш страната на едните и да обвиняваш другите, че грешат във всичко. За мен е по-скоро интересно да се мисли как може да се възстанови мира и според мен идеята трябва да е да спечелят двата народа, а не да загубят. Така че интересът и на двата народа според мен е да живеят в мир. Трябва да се работи за това по някакъв начин да се засилва разбирането за иранци, израелци и за хора от Близкия изток въобще като за човешки същества, а не само като някакъв придатък на правителствата си.“

Относно това как се прекарва мост отвъд морето, журналистът отговори, че е трудно, но Персийският мост на приятелството е и обещание.

„Труден е включително защото не е лесно да се пътува в Иран и въобще връзките не са лесни. Но това, което е Персийският мост на приятелството, е едно обещание или заявка в момента, или опит в ранно ниво. Но имам нужда да вървя по този път и да видя докъде може да се стигне. Принципът, по който се прекарва мостът през море или океан между общества, е да развиеш другия в себе си – да осъзнаеш, че в теб има част от другия и да опознаваш тази част във времето. Когато това става без хегемония, без доминация и на равна основа, тогава имаме мост на приятелството“, каза Владимир Митев.

Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.