„Мостът на приятелството” е блог за българо-румънските културни отношения, създаден преди 9 години от журналистът Владимир Митев. Идеята за този блог се ражда първоначално с цел Митев да създаде място, на което да съхранява статиите, които пише по културни, дипломатически, инфраструктурни или дори ежедневни въпроси, които вълнуват обществата и в двете държави. С времето обаче целите на блога се развиват и в момента неговата роля е да бъде пространство между двата бряга, което да обединява, макар и онлайн, гледната точка на двата народа – румънци и българи.
В момента в този блог могат да се намерят статии на 10 езика, сред които са дори полски, хърватски, френски или сръбски. А темите, които могат да се срещнат в тези статии, са или за филмовите фестивали от двете страни на границата, рецензии на различни кино или театрални постановки, информация за транспортните въпроси, които засягат пътуванията между двете държави, културните връзки между България и Румъния, както и тяхното двустранно сътрудничество в различни сфери.
Разбира се, не биват пропуснати и най-важните въпроси, които вълнуват обществеността в някоя от двете страни. Повече за този блог разказа неговият създател и сподели какви са целите му, философията и как се осъществява такова пространство, което е обединяващо за два различни народа.
Отношенията, които задвижва българо-румънският блог „Мостът на приятелството” и знанията, които дава, образуват един мост между двете общества, каза журналистът Владимир Митев.
„Блогът има статии на 10 езика, но основните му езици са три – английски, румънски и български. Той има много разнообразни теми, които са свързани с политиката, с икономиката и с културата, и с двустранните отношения, включително между хората в нашия регион, между българи и румънци най-вече. И чрез него, мисля че една от целите му е да води до опознаване между българи и румънци, да създава, ако може, доверие повече и да провокира въобще разговорите за отношенията между българи и румънци.”
Владимир Митев обясни какво прави „Мостът на приятелството” още по-вдъхновяваща платформа.
„Интересно е също, че в някои случаи мисля, че той може да предложи в някои свои статии една обща българо-румънска гледна точка или вариант на такава гледна точка към определени международни въпроси или наши въпроси, така че за мен той е един начин да се формулира или да се изрази една идентичност, която е по-сложна, която има различни елементи и тези елементи – български, румънски или други – общуват помежду си и взаимно се обогатяват без да има, както аз се изразявам, хегемония.”
– Какви са целите на вашия блог, на този „Мост на приятелството”? Най-важното, което смятате, че трябва да бъде постигнато чрез него?
„Мисля че целите еволюират, защото аз самият с времето откривам нови неща като съдържание в него. В последно време мисленето ми за блога стана по-скоро дори философско, защото имам една хипотеза или теория, че „Мостът на приятелството”, това е нещо, от което нашата държава или общество много има нужда. Това могат да са хора или организации, които имат доверие на двата бряга образно казано, които са свързвани и мисля че това често липсва в нашата страна. Ние много гледаме нашата гледна точка, много сме национално центрични, съдим съседите си затова, че те не отговарят на нашите искания, че не задоволяват нашите желания, а те имат тяхна гледна точка или техни разбирания.”
Според Владимир Митев, ако се разтоварим малко от нашия багаж и усвоим нещо от знанието на другите народи като опит и познания, без даго пречупваме през националната ни призма, тогава потенциалът ни ще нарастне.
Той коментира и какво могат да научат двата народа един от друг.
„Това зависи много от хората, които учат и се обучават. Но за мен например е интересно, че с румънците имаме много общи явления или проблеми. Мога да посоча това, че като членки на ЕС имаме горе-долу едни и същи казуси за решаване и едни и същи планове и проекти за реализиране. Има административни решения, които те прилагат, които може да са интересни у нас. Мисля, че румънците могат да са интересни и в отношението си към културата. Всеки, който се е занимавал малко повече с Румъния, вижда, че тук държавата някак си по-щедро инвестира сякаш в културни проекти.”
- А ние нещо можем ли да дадем на румънците като разширяване на хоризонти?
„Тук съм много субективен за това, което ще кажа, но според мен румънците не познават нещо, което аз наричам двусмисленост, което може би самите българи не биха се съгласили, че има в нашето общество в такава степен. Но наистина аз мисля, че в нашето общество има една нагласа някои неща да не се казват открито и да не се вземат крайни позиции, а да се търсят някакви неопределени позиции или някакви по-неутрални позиции по принцип в хората. Мисля, че много българи по принцип не биха искали да са в крайна позиция по политически или по други въпроси. Според мен това може да е полезно за румънците, защото би могло да им позволи да развият в себе си като хора и като общество може би една по-голяма сложност, като интегрират неща, които може би някои не виждат позитивно – като Изток, периферия. Такива етикети в Румъния често са гледани негативно. Така че за мен поне това е нещо полезно, което България може да даде. Едно знание, което е сложно да се получи и да се усвои, което позволява да си по-комплексен, по-сложен и да четеш двусмислеността на хората, които не са такава открито „за” или „против” някого.”
На въпрос дали е проблем, че на европейско ниво България и Румъния вървят в пакет и дали едната държава спира другата по пътя ѝ към цялостно влизане в Шенген и еврозоната, Владимир Митев отговори така...
„Не ми харесва, че постоянно правим едни такива сравнения, които ни карат да се чувстваме някак си непълноценни спрямо румънците. Ние може би си мислим, че те нещо много са напреднали за някои неща, може и наистина да има някои неща, които да ги правят по-добре. Ние правим други неща по-добре. Мисля че за еврозоната Румъния няма някакви особени амбиции да се присъединява скоро, така че въобще не се поставя някакъв въпрос някой да пречи на някой и няма как да се пречи. Що се отнася до Шенген... Има политика на европейско ниво, доколкото виждам, България и Румъния – да се гледа на тях в пакет. И самите румънски експерти от много време пишат и говорят, че не е реалистично да се разделят двете държави, защото да влезе само едната – това означава големи разходи по обезопасяването на границите ѝ с другата. Докато по-реалистично и по-ефективно икономически е да влязат заедно."
Той обясни и какво всъщност може да бъде значението на този пакет, който България и Румъния образуват.
„По-правилно е, ако може, да се формулира една осъзнатост, че има повече какво да правим с другата страна – че можем да се интересуваме повече от нея, че можем да пътуваме повече в нея, можем да общуваме повече с нейните граждани, защото така ще дадем съдържание на нещо, което реално съществува. На този пакет „България-Румъния”.
- Говорите за интернационално разбирателство, да се отворим повече към други народи, като цяло че можем да разширим хоризонтите си с този подход към другите нации. Но ето пример със Северна Македония и това е много сложен въпрос, много труден въпрос, смятате ли, че с тях можем да постигнем някакъв синхрон и някакво разбирателство. И ако да, как можем да го направим?
„Не знам дали българското и македонското общество са готови за това, но според мен ако двете държави наистина успеят да напреднат по пътя към присъединяването към ЕС, т.е. Македония ако напредне по този път, би трябвало да възникнат условия, при които би могло да има медии, подобни на „Моста на приятелството” и между България и Македония. И виждам такава медия не като медия, която прави пропаганда на българската или на македонската държавна гледна точка, а по-скоро медия, която примерно се интересува какви театрални спектакли се играят в Битоля или в Скопие, или какви рокфестивали има в Тетово. Т.е. една медия, която ни прави част от македонското битие, ако сме българи, или ако сме македонци – от българското битие, без това задължително да е част от някаква държавна идеология.”
Владимир Митев обобщи, че имаме нужда от междинни пространства, блогове или платформи, в които да можем да обогатим своята представа за света и другите народи. И беше категоричен, че всякакви действия, които позволяват да имаме по-сложна представа за себе си и за света, са нещо позитивно.
