Как поколението Z управлява личните си финанси? Може ли изкуственият интелект да управлява семейния ни бюджет? Какво представляват финансовите хипермаркети и можем ли вече да управляваме застраховки, инвестиции, влогове, кредити и пенсионно осигуряване през телефона си? Това са малка част от темите в огранизирания от финансовия сайт Darik Business Review форум Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие. Повече за събитието и за трендовете в икономиката за darik.bg разкрива Иван Нончев, редактор в dbr.bg и водещ на рубриката "Портфейл" в "Дарик кафе" по Дарик радио.
Иван Нончев
Защо е важно да сме наясно с бизнеса през следващото десетилетие?
На първо място, според мен, е важно да сме наясно със собствените си планове (в това число и професионални) за следващото десетилетие. Дали те ще се осъществят е съвсем отделна тема, но, както се казва в книгата "Алиса в страната на чудесата", ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.
Идеята на форума Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие е да се опитаме все пак да формулираме накъде точно отива, или поне къде ни се иска да бъде, българската икономика. Струва ми се, че по тази тема хората от бизнеса могат да предложат най-подробна експертиза.
За едно десетилетие могат да се случат страшно много неща. Едва ли можем да кажем и за половината от ключовите събития, които промениха света през последните 10 години, че са били успешно и точно прогнозирани от икономистите, политиците или изпълнителните директори. Но все пак можем да посочим и визионери, които са успели да предвидят част от тези тенденции.
Погледът в бъдещето е един от най-ценните активи, който човек може да притежава, като това важи в особена степен за света на бизнеса.
Какво можем да прогнозираме отсега или пък да предотвратим като криза?
Кризите идват и си отиват, като в повечето случаи времетраенето им е доста по-кратко от периодите на растеж, ако става въпрос за икономическите цикли.
В този смисъл, 2022 година беше изключително турбулентна, тъй като беше съпътствана с обръщането на един голям тренд. Епохата на "нулевите лихви", в която парите бяха евтин и достъпен ресурс, финасиране имаше за всеки, а "печатниците" на големите централните банки работеха на пълни обороти, приключи.
Лихвените равнища почти по целия свят вървят нагоре, в опитите да бъдат успокоени инфлационните процеси, а това влияе и на корпоративните играчи, и на потребителите, включително и в България.
Дали този процес ще бъде предвестник на по-мащабна икономическа криза, подобна на тази от 2008 година, или напротив - ще бъде инструментът, чрез който тя да бъде претодвратена, засега, според мен, е рано да се каже. Но отговорът вероятно ще стане ясен скоро, а ние, като журналисти, ще го потърсим пряко от българските промишлени компании, банки, стартиращи фирми, имотни агенции и всеки, който по някакъв начин участва в развитието на българската икономика.
Тя не е някакъв изолиран "остров" и всичко, което става по света, се отразява пряко и на бизнеса у нас. Но може би в публичното пространство не се говори достатъчно по тази тема и точно този пропуск ще се опитаме да поправим на 19 октомври.
Кои ще са акцентите в събитието на dbr.bg на 19 октомври?
Форумът Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие, който ще се проведе в Hyatt Regency Sofia на 19 октомври, има за цел да хвърли един по-широк поглед върху тенденциите, които движат българската икономика, както и върху факторите, които ще ѝ повлияят през следващите няколко години.
Ще поговорим за това, което се случва в банковия сектор, как ръстът на лихвите в Европа повлия на кредитирането у нас, в какво българите влагат своите спестявания и готови ли са банките за присъединяването на страната ни към еврозоната.
С представителите на промишлеността, транспортния и енергийния бизнес ще поговорим за това как намаляването на въглеродния отпечатък на българската икономика се отразява на нейния растеж. Може би затягането на изискванията по отношение на въглеродните емисии не е "бреме" за бизнеса, а по-скоро възможност за нови конкуретни предимства.
Ще потърсим и мнението на финансовите експерти за това как най-ефективно да управляваме личните си финанси и кои активи ще предложат най-добрата доходност през следващото десетилетие.
Ще стане въпрос и за тенденциите на имотния пазар. за това как българските стартиращи компании успяват да привличат инвестиции и да намират мястото си на световните пазари.
Естествено, няма да пропуснем и кариерното развитие, тъй като това всъщност е най-ценният актив, който един човек може да развие в дългосрочен план.
Какво има в дигиталния портфейл на бъдещето?
Надявам се, че има само хубави неща, макар че през последната година крипто индустрията, например, премина през няколко много сериозни труса. Вероятно те са неизбежна част от развитието ѝ, но все пак много хора все още са с "едно наум" по отношение на новите дигитални активи.
Въпреки това, можем да сме сигурни, че дигитализацията няма да подмине и портфейлите ни - както личните, така и инвестиционните.
Идва ли краят на банкнотите и монетите и трябва ли да ни е мъчно за тях?
Банкнотите и монетите са една много романтична част от световната история. До ден днешен има икономисти, които гледат на тях като на "светиня" и смятат, че дигитализирането на паричните транзакции означава загуба на суверенитет, на лична неприкосновеност и като цяло виждат в него инструмент за по-всеобхватен контрол от страна на институциите.
И може би в тези твърдения има нещо вярно, но не трябва да забравяме, че в държавите, където финансовата инфраструктура е достатъчно напреднала, за да позволи почти пълна дигитализация, хората, на които им е мъчно за банкнотите и монетите не са никак много. Швеция, например, е много близо до това да се превърне в напълно "безкешово" общество, като по този въпрос не се наблюдава кой знае каква обществена съпротива.
Едва ли човек, който веднъж се е възползвал от удобствата на онлайн пазаруването и на когото вече не се налага да виси по опашки в общината, в данъчната служба, в пощата или в банката, за да си плати сметките, би искал да се върне към "добрите стари" банкноти и монети.
Дигитализацията на разплащанията обаче е процес, който не може да се случи "силово" или с някаква директива.
Държавите, в които делът на безналичните плащания е висок, са постигнали резултати чрез дългогодишни инвестиции в инфраструктура, която на много места по света все още липсва. България също е далеч от момента, в който ще започне да се сбогува с банкнотите и монетите. Една обиколка из по-малките населени места е напълно достатъчна като доказателство за тази теза.
Хората в следващите десет години с какво отношение ще бъдат към финансите си - по-информирани, настроени инвестиционно или нещо различно?
За жалост, в България много често за благосъстоянието се мисли като за нещо, което се взима, дава, разпределя, отпуска по държавна линия, а понякога дори се краде. Но почти никога не се говори за него като за нещо, което се създава.
Надеждата е, че следващите поколения постепенно ще започнат да свикват с мисълта, че трябва сами да създават благосъстоянието си - както в личен, така и в обществен план. Всъщност двете неща често вървят в унисон.
Факт е, че т. нар. милениали и представителите на поколението Z изглеждат по-склонни към риск, когато става въпрос за инвестиции, изглеждат по-отворени към новите технологии и не са толкова консервативни по отношение на своите лични финанси. Тепърва предстои да видим дали това се дължи просто на особеностите на младостта или ще се оформи като дългосрочен тренд.
Със сигурност у нас има какво да се желае по отношение на финансовата грамотност, на знанието за това как работят парите и как можем да ги управляваме по-добре в наша полза. Този въпрос, разбира се, ще е и част от темите на Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие.
Но със сигурност ми се ще младите хора да разберат, че успехът (или неуспехът) в дадена област или начинание често може да бъде предмет на случайност, но отношението към тази поредица от случайности в дългосрочен план е това, което определя дали в крайна сметка резултатите ще бъдат позитивни, или негативни. И това, вероятно, важи не само за личните ни финанси, а за живота въобще.
Докъде трябва да стигне прилагането на изкуствен интелект в бизнеса, за да е ефективно и печелившо?
Изкушавам се да перифразирам един популярен български футболист, казвайки, че изкуственият интелект е същият като естествения, само че изкуствен. Това обаче няма да е изцяло вярно, защото, докато естественият интелект спокойно може да съществува и функционира без помощта на изкуствения (както го е правил в продължение на хилядолетия), то обратната зависимост не е валидна.
Тоест, бъдещото развитие на изкуствения интелект, а оттам и неговото приложение в бизнеса и икономиката, зависи изцяло от това какви нужди на потребителите ще може да задоволи.
Вероятно много професии ще се променят или изчезнат, но и много нови ще бъдат създадени. Типичен пример за това е т. нар. промпт-инженеринг - умението (а може би изкуството) да комуникираш и обучаваш AI алгоритми.
Със сигурност ще попитаме участниците във форума Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие дали вече се доверяват на изкуствения интелект в работата и докъде смятат да разширят експертизата му.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- Лидерите на Г-20 искат мир в Газа и Украйна, но не уточниха как да бъде постигнат
- Украйна, климатът и финансите във фокуса на лидерите от Г-20
- Екоконференция събира ученици, учители и експерти от цялата страна в Пазарджик
- Как читалищата да получат до 50 000 лв. за проекти, обсъждат на среща в Пазарджик
