Европейският съюз трябва да играе по-важна роля за решаване на конфликтите в Украйна и Близкия изток. Това мнение изрази пред българските журналисти в Ню Йорк президентът Илияна Йотова.

Българският държавен глава е в САЩ за участие в 81-вата сесия на Общия дебат на ООН. В ръководената от държавния глава делегация са министърът на външните работи Велислава Петрова, министърът на здравеопазването Катя Ивкова, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, както и председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Петър Витанов.

Очаква се тази вечер Йотова да произнесе реч. Акценти в нея ще са хуманитарната криза в Газа, мирът в Украйна и Близкия изток, както и необходимостта от това да се седне обратно на масата за преговори. Държавният ни глава смята, че има нужда от единна позиция и предложение от страна на Европа за справяне с тези наболели геополитически проблеми.

„Оттук нататък, освен констатациите, диалога, дискусиите, е време за конкретни решения. Политика и дипломация, взети заедно. Да седнем на масите за преговори и да търсим решенията”, поиска Йотова.

„Много малко беше спомената Европа в днешните речи. Говорим за големите сили, за конфликтите, а някак европейският континент и най-вече Европейският съюз остават на заден план. Аз очаквам много европейски лидери да говорят по тази тема, защото не може да има мирно решение и на конфликта в Украйна, и на този в Близкия изток, без амбициозното, твърдо, категорично и експертно предложение на Европейския съюз”, каза Йотова.

Късно снощи Йотова се срещна с президента на Словакия и с върховния комисар по правата на човека към ООН, когото запозна със случая с Ива Михайлова от Кочани и нарушаването на правата на българите в Северна Македония, като изтъкна, че България е пример за добър етнически модел в Европа.

Йотова разговаря и с краля на Йордания Абдула II. Президентът подчерта значението на партньорството и политическия диалог на най-високо равнище между двете  страни. Тя изтъкна позитивното развитие на търговските отношения между двете държави. Българският президент и йорданският крал откроиха възможностите за съвместни проекти в сферата на отбраната, високите технологии, изкуствения интелект.

Абдула II запозна президента Йотова с подготвяната среща на високо ниво Йордания – Европейски съюз, посветена на възстановяването на страни от Близкия изток. Йорданският крал специално подчерта ролята на българските строителни фирми.

Във връзка с кризата в Близкия изток държавният глава и йорданският крал бяха категорични, че са твърде много констатациите, но липсват реални действия за нейното прекратяване. Обща беше позицията, че трябва да има свобода на корабоплаването през Ормузкия проток, без монопол на която и да е държава.

Президентът говори и на събитието на високо равнище „Защита на правата на децата в областта на изкуствения интелект: Коалицията за правата и защитата на децата в ерата на изкуствения интелект като оперативен инструмент“. Срещата бе съпредседателствана от президента на Франция Еманюел Макрон, министър-председателя на Испания Педро Санчес, президента на Кения Уилям Руто.

„Отговорността ни към децата обхваща и света, който създаваме чрез новите технологии. Безопасността трябва да бъде заложена още при развитието на технологиите с категорична защита на децата в различните етапи на тяхното развитие, със съхраняване на достойнството им и гаранция, че няма да бъде злоупотребявано с тяхното доверие", заяви Йотова. Тя изтъкна отговорността не само на държавите да гарантират сигурността на децата, но и на компаниите, които създават и развиват технологии.

В изказването си държавният глава открои перспективите, които развитието на изкуствения интелект предоставя, но посочи и предизвикателствата, свързани със задълбочаване на дисбалансите по отношение на достъпа до технологии. По думите й международните усилия следва да бъдат насочени към намаляване на тези неравенства. Илияна Йотова подчерта незаменимата роля на семейството, както и на учителите, които трябва да бъдат подкрепяни в усилията им да помагат на децата да развиват самостоятелна преценка и да използват технологиите уверено и отговорно. За да бъдат работещи решенията, трябва да бъдат чути и децата, добави държавният глава.

„За да се справим с тези предизвикателства, е необходимо сътрудничество. Коалиция за защита на децата в ерата на изкуствения интелект може да има практически принос чрез споделянето на опит и работещи подходи. За България смисълът на това сътрудничество е всяко дете да може да расте в сигурна среда и да се възползва от технологичния напредък, за да разгърне своите способности и да изгради пълноценен живот", каза още Йотова.

Благодарност за активното участие на България в политиките и дейностите на Организацията на обединените нации отправи генералният секретар Антонио Гутериш на среща с президента Илияна Йотова. 

Президентът Йотова поздрави Гутериш за неговата силна и емоционална реч при откриването на Общото събрание на ООН. „Много пъти споменахте думата мир. 60 са действащите въоръжени конфликти в света. Всички трябва да работим за решение на тези конфликти, защото хората не искат войни“, посочи държавният глава, цитирана от NOVA.

Илияна Йотова и Антонио Гутериш изтъкнаха необходимостта от преговори, които да сложат край на войната в Украйна, която продължава вече пета година. Президентът отново подчерта, че Европейският съюз трябва да има активна роля в този процес, а не да стои като наблюдател.

Конфликтите в Близкия изток също бяха във фокуса на разговора между Йотова и Гутериш.

По време на посещението си в Ню Йорк Илияна Йотова се срещна с президента на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер. Лаудер определи България като специално място за еврейската общност, като добрия пример за толерантност. От своя страна, президентът припомни, че България е единствената страна, спасила своето еврейско население по време на Втората световна война.

Илияна Йотова представи пред президента на Световния еврейски конгрес идеята за създаване в България на Музей на толерантността. „В основата му ще бъде спасяването на българските евреи. Музеят ще е жив интерактивен паметник на българските праведници“, посочи президентът, като подчерта, че децата трябва да познават тази история.

На срещата беше изтъкнато, че именно образованието е в основата на борбата с антисемитските настроения и прояви днес. Илияна Йотова определи като опасна тенденцията за пренаписване на историческите факти и отричането на Холокоста.