Проф. Александър Кьосев, който е част от инициативния комитет, издигнал Андрей Гюров и Георги Кандев за президент и вицепрезидент, бе специален гост в „Седмицата на Дарик“. Той говори за причините да подкрепи кандидатпрезидентската двойка, политическата ситуация в страната, ролята на президентската институция, отношенията на България с Европейския съюз и Русия, политическата поляризация и разочарованието на част от българските граждани от политическия процес.

„Шансовете са динамични и се променят. И аз се надявам, че двама достойни хора в една недостойна кампания имат големи шансове“, заяви проф. Кьосев.

Според него не може да се говори за един „средностатистически“ български избирател, тъй като обществото е разделено на различни групи: „Няма такова нещо като средностатистически избирател. Добрата социология би ви казала, че електоратът е силно разчленен в различни пластове, групи и така нататък. Има огромно клиентелистко наследство между българските избиратели“, коментира той.

„Аз се надявам, че в тази страна има огромно количество нормални хора, образовани и необразовани, живеещи в провинцията и живеещи в големите градове. И тези хора, които често пъти са отвратени от политиката, може би сега ще се върнат да гласуват“, каза проф. Александър Кьосев.

„Някой вярва ли на Илияна Йотова, след като всички знаят, че тя и Румен Радев са нещо сравнително единно. Тя не е показала нито един жест на истинска еманципация от Румен Радев. Става дума наистина за това да се изпълни изискването на Конституцията – властите да бъдат самостоятелни и взаимно да се контролират. И в този смисъл е много важно президентът да бъде различен от управляващото мнозинство. Иначе може да има фатални последствия за България.“, заяви Кьосев.

„Представителите на българските институции трябва задължително да говорят вежливо. Това е предварително условие за всеки политически процес. Особено конфронтационно говорене води до ескалация. Ескалацията води до страхотен взрив от език, който не може лесно да бъде квалифициран. А това е разрушително – това означава, че политиката преминава във война“, заяви професорът.

Кьосев коментира и външнополитическата ориентация на България, като изрази опасения от противоречиви послания по отношение на Русия, ЕС и НАТО: „Има риск тайно да завием към Москва, пребивавайки дълго време в разкрачено състояние. Така че да правим различни жестове в различни посоки. Тази политика никога до нищо добро не е довела.“

„В момента спечелилите изборите се снишават - от една страна са в Европейския съюз и в НАТО и би трябвало да следват политиките на Европейския съюз и политиките на НАТО и когато трябва, да ги критикуват откровено и открито. От друга страна, особено пред своя електорат, те правят други изказвания и други жестове и пребивават в разкрачено състояние“, добави Кьосев.

Той обясни и защо е решил да се присъедини към инициативния комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев: „Бях излязъл от политиката напълно. Аз съм един от основателите на „Да, България“ и с голям ентусиазъм участвах в тази партия. Бях разочарован по разни причини и реших, че повече с политика няма да се занимавам. Когато най-вътрешното организационно ядро на Андрей Гюров ме покани да стана член на инициативния комитет, помислих и се съгласих. Защото реших, че това е един човек, който притежава елегантна твърдост и решителност. И прави това, което казва, и носи отговорност за това, което прави.“

„В лицето на Андрей Гюров видях един български политик, който излъчва достойнство и който излъчва елегантна решителност да направи това, което иска да направи. А то е свързано с върховенството на закона и с възможността България да бъде равноправен член на ЕС“, коментира проф. Александър Кьосев.

„Българското русофилство е ясно обяснено исторически. Българското русофилство е симпатично и късогледно. Има разлика между руските войници, които са проливали кръвта си, и имперските интереси на имперска Русия още тогава. Тези българи, които харесват Русия, нека да си я харесват. Нека да помислят какво искат и къде искат да отидат. И къде искат да бъде България след известно време. България не може да пребивава разкрачено“, заяви той.

Кьосев говори и за това, което определя като хибридна война и влияние чрез социалните мрежи: „Фактите показват как едни и същи послания се размножават с безбройни ботове в социалните мрежи, които са алгоритмично управлявани. И как непрекъснато едни и същи опорки, клишета, се повтарят така, че създават асоциативни вериги“, заяви той.

Като пример посочи опитите кандидатпрезидентската двойка Гюров – Кандев да бъде свързвана със случая „Петрохан“: „Между двойката Гюров и Кандев и случая „Петрохан“ няма абсолютно никаква връзка“, заяви Кьосев.

Според него хората трябва по-внимателно да разграничават фактите от внушенията.

„В предизборната кампания ще доминират болните за българския народ теми. На първо място цените, разбира се, проблемът за сигурността, за ориентацията на България. Това ще битка за поредния цивилизационен избор на България“, коментира проф. Кьосев.

„Няма противопоставяне между проевропейски и пробългарски. Модерният български патриотизъм е свързан с Европа и с европейския проект и представлява опит за участие в един много по-голям политически съюз от държави. Българският интерес е свързан с участието ни в Европейския съюз и НАТО и той е свързан най-вече в момента с идеята, че трябва да се работи за българската сигурност. А да се работи за българската сигурност означава да се инвестира в българските и европейските сили за сигурност. Трябва да се реформира армията, трябва да се реформират службите и така нататък. Това не е в прерогативите на президента, макар че той е главнокомандващ. Но той може с много голяма сила да подпомага, участва, да контролира институциите и да прави този процес прозрачен“, коментира проф. Кьосев.

По отношение на кандидата за вицепрезидент Георги Кандев професорът подчерта професионалния му опит в системата на МВР и различния му профил спрямо този на Гюров: „От една страна обвиняват политически и културни елити, че нямат контакт с народа. От друга страна, когато се появи двойка, която съединява един човек с европейско образование и със стаж в американски банки с един човек, който е постигнал много на полето на конкретната полицейска работа и има огромни заслуги като полицейски началник, когато тези двама души се обединят, те пак са недоволни“, коментира той.

„Страшно много хора са разочаровани. В България разочарованието и дори по-лошо, омерзението, е политическа сила. И тя изтласква извън политическия процес огромни пластове на населението. Много хора напускат България и по икономически причини, и по образователни причини, но и по естетически причини. Те просто не могат да понасят това, което се случва. И трябва да обърнем тази тенденция. Страх ме е да не попаднем в подобна ситуация, когато вместо да има политически процес, ще има вече улични битки“, каза проф. Александър Кьосев пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на проф. Александър Кьосев, който е част от инициативния комитет на Андрей Гюров, в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!