Темата за производството на домашна ракия, контрола върху нелегалната търговия и бъдещето на българското лозарство и винарство отново влезе във фокуса на общественото внимание. Повод за напрежението станаха спекулации около предлагани законови промени, свързани с повишаване на санкциите. В ефира на предаването „Агросвят“ по Дарик Йордан Чорбаджийски, член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК),  развенча основните митове и отправи силно послание както към политиците, така и към българските потребители и ресторантьори.

Политическият популизъм и митът за „забранената ракия“

Според Йордан Чорбаджийски в публичното пространство темата се преекспонира изкуствено в условията на поредна предизборна ситуация. Той бе категоричен: никой няма намерение да влиза по домовете на хората или да преброява съдовете им.

„Няма да ходят по домовете, няма да броят дамаджаните на хората. Това, което се предлага, е единствено да се увеличат глобите за нелегалната търговия с високоалкохолни напитки. Нито се ограничава това човек колко да си изварява ракия за дома, нито се забранява на хората да си правят вино и ракия. Въпросът е да не се търгува с нея! Всеки си преценява риска за здравето у дома, но когато става въпрос за търговия – там играят със здравето на хората“, подчерта Чорбаджийски.

По думите му сивият сектор в бранша достига близо 60%. Той призова държавата да засили реалния контрол, като иронично предложи, ако събираемостта се подобри и сивата икономика падне до 10-20%, спестените средства да бъдат насочени за курсове по четене и писане за депутатите, за да четат законите, преди да спекулират със страховете на хората.

Парадоксът на пазара: Чуждопоклоничество срещу световно качество

Чорбаджийски обърна специално внимание на абсурдите в българския туристически и ресторантьорски сектор. Въпреки че страната ни има хилядолетни традиции и печели престижни международни медали за своите вина, масово по заведенията – дори в райони с утвърдени винарски центрове като Поморие – липсва българска и местна селекция.

„В Гърция, Италия или Франция никой не ви предлага чуждо вино – там сядате и пиете от местната изба, ядете местното сирене и домати. В България обаче сме чуждопоклонници. Имаме ресторанти по Черноморието, в които няма нито едно българско вино в листата! Абсурдно е да купиш бутилка за 5–6 евро и в заведението да я продаваш за 40. Българинът не е глупав, той вижда цените в магазина. Ресторантьорите трябва да си сверят часовниците“, заяви експертът.

Рекордна реколта 2026 и пълни изби: Спасението е в обединението

Лозаро-винарският сектор отчита изключителна като качество и обем реколта през 2026 година – резултати, сравнявани с най-силните години от 2007 г. насам. Този златен дъжд от грозде обаче поставя преработвателите пред сериозен капацитетен проблем. След слаб туристически сезон резервоарите на избите са пълни, а възможностите за изкупуване на нови количества са на предела си.

Чорбаджийски подчерта, че дългосрочният проблем не е в климата или моментното пренасищане, а в липсата на ясна национална стратегия за винен туризъм, скритото субсидиране в конкурентни европейски страни и слабия контрол върху представителността на браншовите организации.

„Ако не се вземат мерки сега, след 10 години в България няма да има лозя. Ще останат само предприятия, които внасят наливно вино от чужбина и просто му лепят етикети“, предупреди той.

Посланието: Да ценим българското

В края на разговора Йордан Чорбаджийски отправи искрен апел към българските потребители – да консумират отговорно, с мярка и да се доверяват на доказаното качество:

„Имаме наистина първокласни вина, които печелят награди по целия свят. Призовавам българските потребители: пийте с мярка, но избирайте българското вино! Колкото повече български вина опитвате, толкова повече ще обогатите своята култура и ще помогнете на земята ни.“

Цялото интервю на Александра Гинева с Йордан Чорбаджийски можете да чуете в записа на предаването „Агросвят“ по Дарик радио.