Има ли връзка най-старата карта в света с българската история?

Преди повече от 8 хиляди години една загадъчна цивилизация е съществувала около Черно море. 

Находки, открити на територията на България (Варна, Градешница, Караново…) доказват съществуването и на първата в света система от писмени знаци. Оказва се, че ние сме народ, чието далечно минало е истинска загадка. Има ли връзка тази цивилизация с едни от най-големите древни цивилизации – тези в Египет, Шумер и Акад - на този въпрос търсят отговор редица учени. Много от тях смятат, че началото тръгва от тук – земите край Дунав и Черно море.

Глинената плочка, върху която е гравирана т.нар. Вавилонска карта - един от най-известните артефакти в света -  е намерена в Сипар, на 60 км. северно от Вавилон, на източния бряг на Ефрат. Според изследователите обаче тя произхожда от Борсипа - или Бир Нимруд - столицата на Нимрод, който е бил правнук на Ной. Вавилон и Бир Нимруд са се намирали в земите на днешен Ирак. А древната карта, чиито прототип се предполага, че е изработен 2700 години пр. н.е., сега е част от ценните предмети на Британския музей в Лондон (каталожен номер : BM 92678). Първите преводи на картата са публикувани още в края на XIX век, а интересът към този артефакт „се възражда“ в началото на XXI век.

Един от българските изследователи, който повече от 20 години проучва този артефакт, е Димитър Димитров. По време на научната конференция "Дни на тракийската култура" в Пловдив той изложи едни от последните си излседвания. Преди време списание „Ави-Тохол”  публикува и негов  коментар със заглавие „Нови Доказателства за Произхода на Шумерите от Балканския Полуостров”.

Има ли такива и какво е значението на един от най-интересните артефакти в света за българската история?

Според официалната информация, т.нар. Вавилонска карта показва земите около река Ефрат в Древна Месопотамия, където са се развивали едни от най-големите древни цивилизации – Шумер и Акад (паралелно с тази в Древен Египет). През 1887 г. е направен първият превод на част от картата – която е известна и като IMAGO MUNDI. Едва през 1995-та година се публикуват преводите на надписите и върху другите две части, открити от нея.

Древните писмености (не азбуки) се разчитат трудно. Проблемът с превода на текста от акадски върху Вавилонската карта, стои и до днес, обяснява Димитър Димитров историк и журналист, който продължава да изследва артефакта, по-известен като най-старата позната карта в света.

На картата са изобразени седем града и седем острова, които се намират във вътрешността на два кръга, за които се предполага, че представляват солената или „горчива вода“. Смята се още, че тя показва, връзката между земята и небето, тъй като на гърба й са изобразени звезди, които съответстват на съвременното ни разбиране за астрологична карта. Триъгълниците, извън двата големи кръга показват посоките на света или свещените планини. (Мадара на шумерски означава свещена планина).

Има теория, че големият потоп, за който се говори в митологиите на всички древни народи, е бил около 11 000 г. пр. н.е. Но 6000 години по-късно е имало друго природно бедствие (около днешното Черно море), с което се свързва преселението на жителите по нашите земи, разпространили т.нар Дунавска цивилизация. Предполага се, че най-древната история тук започва около 7500 г.пр.н.е. Сред българските изследователи по темата са доц. Явор Шопов, проф. Петко Димитров и др.

Тази неолитна цивилизация се разпростира на юг от Черно море – към Египет и на Изток към Мала Азия и днешна Индия. Подобни доказателства публикуват и много чужди учени. Тези древни жители по нашите земи са имали и своя писменост, но към момента не може да се прави връзка между клинописната писменост върху т.нар. Вавилонска картата и десетките надписи от древността, открити по българските земи, уточнява Димитър Димитров.

Според него картата е ясно ориентирана в северна посока, и освен имената на Билгамеш* и великият цар на Акад – Саргон, на гърба й се разчита  Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски означава Зиези. Смята се, че това е легендарният родоначалник на прабългарите, според  сведенията в т.нар. Анонимен римски хронограф от 354 г., където е споменато, че баща на Зиези е библейският патриарх Сим -  син на Ной и родоначалник на семитите. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“.

Т.е., тези разкрития показват, че „Именник на българските канове“ е свързан с края на Нововавилонската империя на Навуходоносор и назад във времето се стига до великия владетел на Акад Саргон Първи и Зиези (най-вероятно Трети), с когото се свързва нашата история. Предполага се, че той е праотец на Авитохол – първият от рода Дуло, според Именник на българските канове. Ави-Тохол е записан след Навуходоносор в Шумерската Династическа Традиция (споменат и в книгата на пророк Данаил в Библията).

Защо десетилетия наред са се криели важни факти за развитието на цивилизацията по нашите земи – отговор на този въпрос и още интересни факти за древната история, може да чуете от интервюто с Димитър Димитров. С него разговаря Лалка Златанова.

*Епосът за Гилгамеш (шумерският превод е Билгамеш) е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написана е с клинообразна писменост върху глинени плочки. Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 г. на преведен откъс, описващ всемирния потоп, предизвиква сензация поради паралелите с Библията. Според изследователите произведението е една от най-старите известни литературни творби в света.