Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени лично от цар Симеон I Велики, подпомогнати от маджарски и печенежки контингенти и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа.
Това сражение е едно от най-значимите в българската история, тъй като успехът в него превръща Българската държава в хегемон на Балканския полуостров.
В критичен момент в хода на битката, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма Биберна до днешния град Каблешково, подкрепен от дясното българско крило, изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници се паникьосват и отхвърлени към морето, започват да бягат.
Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Според ал-Масуди от разгрома се спасяват непокътнати едва 2000 ромейски конници, навярно от невлязъл в действие отряд.
Предвид ожесточеното начало на сражението, повече от вероятно е българската страна също да е дала доста жертви – предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск. Византийският историк Лъв Дякон пише по-късно, че „край Ахелой все още могат да се видят купищата кости на убитите ромеи“.
По материали от Уикипедия
