Преди малко повече от година изглеждаше, че политическата кариера на Бенямин Нетаняху, най-дългогодишния лидер на Израел, е почти приключила. Останал извън властта, той се бореше да запази своята роля. Държавните прокурори бяха предложили на адвокатите му споразумение за признаване на вина, което щеше да му позволи да избегне затвора в текущия процес за корупция в замяна на напускане на политиката за седем години.
Преговорите се провалиха, процесът продължава и вместо това Нетаняху, който отрича обвиненията в корупция, завърши миналата година като министър-председател за трети път. Това затвърди репутацията му на магьосник, който може да се измъкне от всяка политическа усмирителна риза, пишат от Ню Йорк Таймс.
Нетаняху обяви пауза в съдебните реформи
В понеделник вечерта Нетаняху се опита да направи подобна ловка маневра. След като в продължение на седмици продължаваше да се занимава с изключително спорна реформа на съдебната система, която пропука шевовете на израелското общество, Нетаняху се опита да намери друг изход.
След ден на протести, стачки и задкулисни преговори той обяви, че ремонтът ще бъде отложен поне до края на ваканцията на парламента за Пасха, като остави възможност за компромис с опозицията с посредничеството на президента. А коалицията му от крайно десни и религиозни ултраконсерватори ще продължи да действа, поне до следващата криза.
Повърхностно това изглеждаше като акт на балансиране, в който Нетаняху винаги е бил отличник. Само че този може да се окаже най-трудният за постигане.
И това е предизвикателство, което, подобно на социалната криза, появила се през последните дни, ще го погълне и отклони от дългосрочните приоритети като укрепването на дипломатическите връзки на Израел с арабския свят и работата със Съединените щати за борба със заплахата от иранската ядрена програма.
"Той е магьосник, който винаги вади заек от шапката си", казва Аншел Пфефер, биограф на Нетаняху. "Сега му е все по-трудно да намери някакви зайци".
Макар и светски настроен, Нетаняху от години поддържа плодотворен политически съюз с ултраортодоксалните еврейски партии. Въпреки че е от европейски произход, той отдавна се представя като защитник на евреите от Близкия изток. Като световен лидер той установи топли отношения с Владимир Путин, а същевременно поддържаше силните връзки на Израел със Съединените щати. А като вътрешен политик той често съставяше коалиционни правителства с партии отдясно и отляво, които можеше да настройва едни срещу други.
Способността на Нетаняху да триангулира му позволи през 2020 г. да сключи забележителни дипломатически споразумения - без да отстъпва земя на палестинците - с три арабски държави, които дълго време се бяха отказали от връзки с Израел до създаването на палестинска държава. Първото от тези споразумения, с Обединените арабски емирства, той оформи като "quid pro quo" за спирането на плана за анексиране на част от окупирания Западен бряг - план, за който някои анализатори изразиха съмнение, че изобщо някога наистина е възнамерявал да осъществи.
Уменията му да се противопоставя на шансовете му позволяват да влезе във властта за първи път през 1996 г., побеждавайки Шимон Перес, след като преодолява изоставане от 20 пункта в социологическите проучвания. Способността му да се възстановява го върна на власт първо през 2009 г., а след това отново в края на миналата година, въпреки процеса за корупция.
Но в понеделник се усещаше, че този път Нетаняху няма лесен изход от кризата, в която е въвлечен той, неговото правителство и страната му. Той си е спечелил известно време. Но играта с нулева сума между неговите опоненти на улицата и съюзниците му във властта може да не продължи дълго време.
Ако след априлската ваканция Нетаняху смекчи, да не кажа отмени, съдебната реформа, той рискува да скъса необратимо с крайно десните партии, които му дават мнозинство в парламента.
Израелското правителство обвинява САЩ за протестите
Ако им се подчини и продължи с плана за отслабване на независимостта на Върховния съд и способността му да действа като контролен орган на правителството, той рискува да задълбочи и удължи социалната криза, която предизвика стачки в болници, летища и училища и дори предизвика вълнения в армията.
"Ситуацията е lose-lose", каза Пфефер.
За мнозина Нетаняху вече е изгубил нещо: репутацията си на сигурен човек, който дава приоритет на стабилността и сигурността на Израел.
Преди да встъпи отново в длъжност през декември, той неколкократно заяви пред съюзници и журналисти, че ще продължи да оказва стабилно влияние, въпреки че формира най-дясната и религиозно консервативна коалиция в историята на страната.
"Ще имам две ръце здраво на волана", каза Нетаняху през декември в интервю за Националното обществено радио.
Но решението му от неделя да уволни министъра на отбраната Йоав Галант, ден след като Галант предупреди, че социалните раздори, предизвикани от ремонта на съдебната система, застрашават сигурността на държавата, се стори на критиците като действие на лидер, мотивиран повече от политически съображения, отколкото от такива за сигурността.
Десетки хиляди протестираха в Израел срещу съдебната реформа
И сътресенията, които последваха в понеделник - граждански вълнения, общонационална стачка, спиране на здравните услуги, училищата, полетите и дори събирането на боклука - изглеждаха всичко друго, но не и стабилни.
Проучване на общественото мнение, публикувано в понеделник от националния телевизионен оператор Kan, показва, че много израелски граждани променят мнението си за своя министър-председател. За първи път повече израелтяни заявиха, че биха предпочели да бъдат ръководени от Бени Ганц, опозиционен депутат и бивш началник на армията, отколкото от Нетаняху. Почти две трети се обявиха против уволнението на Галант, а подобен брой подкрепиха незабавното прекратяване на съдебното законодателство.
Всичко това до голяма степен се дължи на една по-ранна калкулация на Нетаняху: да остане в политиката, въпреки че е разследван, обвинен и съден за корупция. Това решение доведе до разрив между него и по-умерените му съюзници, оставяйки му малко потенциални коалиционни партньори, освен сред крайно десните и ултраконсервативните партии.
В навечерието на миналогодишните избори той сформира блок с тях, оставяйки Нетаняху - самия той десен - в крайно левия край на своя алианс. Това го направи зависим от приоритетите на съюзниците му, включително дълбоката промяна в съдебната система, и вече не можеше да триангулира, както в предишни коалиции, между противоположни цели, като сам се намираше в центъра.
Критиците твърдят, че Нетаняху има свои собствени причини да се опитва да подкопае съдебната система: да провали наказателното си преследване - обвинение, което той отрича. Но именно коалиционните съюзници на Нетаняху, Ярив Левин и Симча Ротман, бяха двигателите на съдебната реформа през последните седмици, а не самият Нетаняху.
Освен съдебната система, коалиционните партньори на Нетаняху подкопават и някои от външнополитическите цели, които го вълнуват най-много.
Итамар Бен-Гвир, крайно десният министър на националната сигурност, разгневи мюсюлманите, като влезе в комплекса на джамията Ал Акса, свещено място в Йерусалим, известно на евреите като Храмовия хълм, заобиколен от въоръжени полицаи.
Безалел Смотрич, крайно десният министър на финансите, предизвика възмущение, като коментира наскоро, че палестинците не съществуват, и призова израелската държава да "заличи" палестински град, който е в центъра на неотдавнашното насилие на Западния бряг.
И двамата мъже подкопаха целите на Нетаняху за установяване на връзки за първи път между Израел и Саудитска Арабия, укрепване на връзката, която той помогна да се създаде през 2020 г. между Израел и Обединените арабски емирства, и насърчаване на Вашингтон да помогне на Израел да се насочи към иранската ядрена инфраструктура.
Нетаняху не е бил поканен да посети Абу Даби, столицата на Емиратите. Вместо това високопоставен емиратски служител тихо е посетил Израел миналата седмица, за да разговаря с Нетаняху, наред с други въпроси, и за действията на Бен-Гвир, според високопоставен западен служител, информиран за срещата, който е пожелал анонимност, за да говори по-свободно.
Новото правителство в Израел получи вот на доверие
Официалните отношения между Израел и Саудитска Арабия остават далечни. Коментарите на Смотрич предизвикаха официално порицание и осъждане от страна на саудитското правителство, малко след като по-рано този месец то възобнови отношенията си с врага на Израел - Иран.
Отношенията между Нетаняху и администрацията на Байдън също се влошават. Американската загриженост за реформата на съдебната система, съчетана с разочарованието от Бен-Гвир и Смотрич, отне голяма част от времето в двустранните отношения. Съществува риск американското внимание от загрижеността на Нетаняху по отношение на Иран и Саудитска Арабия да се окаже отклонено.
В предишни коалиции Нетаняху можеше да измести Бен-Гвир на по-малко важна позиция. Сега неговата власт зависи от подкрепата на Бен-Гвир.
За да запази тази подкрепа, в понеделник Нетаняху му предложи перспектива за по-голямо влияние, като обеща да обмисли създаването на национална гвардия - и да я постави под контрола на Бен-Гвир.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
